-22%

А те прелитат нощем

11.70 лв.

Истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.

И я е разказал правилно.

- +
Код: 978-619-7456-61-5 Категории: , Етикети: , , ,
Сподели

Пре-чакана книга.

Последният разказ, върху който изгубихме около галон и половина пот, е и последният в книгата. Не знаех дали ще мога да заспя, както обичайно съм свикнал да заспивам.

Омиротворен.

Сякаш наблюдавах нещо напълно реално, но не бе филм, не бе и адаптиран сценарий, не беше набързо закърпена кърпичка за сетна сватба с една и съща булка…

Липсваха преписани думи!

Бе истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.

И я е разказал правилно.

Няма как да цитирам – би следвало да изложа на показ от първата до последната фраза цялата история, но нямам моралното право да направя това. А и щом сте стигнали този ми ред, значи сте видели сами. Имам право обаче да поздравя поне веднъж Писателя, но и да продължа да го поздравявам, докато не му омръзна. И на мен също. И да му връча своята голяма награда като негов читател, а не редактор.

Изненадващо е, че прозаик описва смъртта чрез поетични словоформи. И то така, че да ти се прииска да видиш по-отблизо… Точно тук, в … А те прелитат нощем. И то не само на мен – читателят – а и на още много читатели.

Страшни приказки има.

И там е красиво.

Г-н Буковски, благодаря ти за приключението, което освен мен, Мюрие и По, че и Лъвкрафт, вероятно мълчаливо наблюдаваха, докато ние говорехме, говорехме, говорехме…

„Бързай бавно.“

Щастлив съм, че имах сили и изчаках търпеливо новата книга.

Симеон Аспарухов

 

Тегло 0.259 kg
Автор

Тео Буковски

Брой страници

194

Година на издаване

2021-12-28

Редактор

Симеон Аспарухов

ISBN

978-619-7456-61-5

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

Фотограф

Светослава Мадарова

Откъс

… Сянката ме отклонява по просеката вляво, още преди да сме се появили на откритата площадка пред портата. Пълна луна е и всичко свети. Дори и облаците, които допреди час пръскаха снежинки, вече са се разбягали… Вътре сме. В царството на спящите тела и препускащите души. Тя ме повежда между внушителните мраморни паметници и най-обикновените дървени кръстове, заобикаляме тесни дъсчени пейки, сковани сякаш за кратка среща на хора и призраци, прикриваме се зад стволовете на самотни дървета. Виждам общия гроб на дядо и баба, после и черния мрамор с избелялата снимка на Рей и надпис, блестящ в тъмното: Толкова млад. Подминавам ги бързо, без да позволя на емоцията да ме сграбчи…

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „А те прелитат нощем“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички