Пре-чакана книга.
Последният разказ, върху който изгубихме около галон и половина пот, е и последният в книгата. Не знаех дали ще мога да заспя, както обичайно съм свикнал да заспивам.
Омиротворен.
Сякаш наблюдавах нещо напълно реално, но не бе филм, не бе и адаптиран сценарий, не беше набързо закърпена кърпичка за сетна сватба с една и съща булка…
Липсваха преписани думи!
Бе истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.
И я е разказал правилно.
Няма как да цитирам – би следвало да изложа на показ от първата до последната фраза цялата история, но нямам моралното право да направя това. А и щом сте стигнали този ми ред, значи сте видели сами. Имам право обаче да поздравя поне веднъж Писателя, но и да продължа да го поздравявам, докато не му омръзна. И на мен също. И да му връча своята голяма награда като негов читател, а не редактор.
Изненадващо е, че прозаик описва смъртта чрез поетични словоформи. И то така, че да ти се прииска да видиш по-отблизо… Точно тук, в … А те прелитат нощем. И то не само на мен – читателят – а и на още много читатели.
Страшни приказки има.
И там е красиво.
Г-н Буковски, благодаря ти за приключението, което освен мен, Мюрие и По, че и Лъвкрафт, вероятно мълчаливо наблюдаваха, докато ние говорехме, говорехме, говорехме…
„Бързай бавно.“
Щастлив съм, че имах сили и изчаках търпеливо новата книга.
Симеон Аспарухов
| Тегло | 0.259 kg |
|---|---|
| Автор | Тео Буковски |
| Брой страници | 194 |
| Година на издаване | 2021-12-28 |
| Редактор | Симеон Аспарухов |
| ISBN | 978-619-7456-61-5 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Фотограф | Светослава Мадарова |
Откъс
… Сянката ме отклонява по просеката вляво, още преди да сме се появили на откритата площадка пред портата. Пълна луна е и всичко свети. Дори и облаците, които допреди час пръскаха снежинки, вече са се разбягали… Вътре сме. В царството на спящите тела и препускащите души. Тя ме повежда между внушителните мраморни паметници и най-обикновените дървени кръстове, заобикаляме тесни дъсчени пейки, сковани сякаш за кратка среща на хора и призраци, прикриваме се зад стволовете на самотни дървета. Виждам общия гроб на дядо и баба, после и черния мрамор с избелялата снимка на Рей и надпис, блестящ в тъмното: Толкова млад. Подминавам ги бързо, без да позволя на емоцията да ме сграбчи…
Отзиви
Все още няма отзиви.