В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи световъзприемането ни и пречупващи погледа ни, така щото да успеем да видим красотата на театъра на живеенето и да намерим сили да изигарем всичките ни отредени роли, от скръбта и загубата, през безразличието, кататонията и катарзиса, до еуфорията на обичането и щастието …и обратно.
Присъединете се към това пътуване към себе си, едно движение по ръба на бръснача, на границата между тъмнината и светлината, точно там, където човекът е най-уязвим, но и най-истински. Където е „Аз зад черното и бялото“.
Ива Спиридонова, редактор
| Автор | Бистра Окереке |
|---|---|
| Година на издаване | 2021-06-17 |
| Брой страници | 112 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7456-48-6 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Дизайн | Мария Гидикова |
Откъс
автопортрет
белязана съм с чернотата
на лицето и тялото си
след мен крачи самотата
скрита зад непознати лица
и безкрайна обреченост
впримчена съм в себе си
за цяла вечност
лесно е да си бял човек
в свят където белотата
е признак на чест
и фалшиво достойнство
трудно е да си черен
сред белите
аз съм статистика
обект с интересно лице
има разделение
и то е между къдриците
на главата ми
протягащи се към небето
и ръцете понечили
да ги разрошат
аз съм страха да крача свободно
насаме с мислите си
лишена от лукса да съм
незабележима и невидима
отнета ми е свободата
да бъда никоя и ничия
поставена съм в кутия
с невъзможни въпроси
които нямат отговор
цвят
кожата ми е отражение
на любовта между мъж и жена
в един момент от времето
тя е моят мираж
истината и лъжата
за туптенето на сърцето ми
аз съм
в кожата си
в обвивката си
в черупката си
в коридора на храма си
и като малка точка
извървявам пътя си
към прага на смъртта
кожата ми не съм аз
и аз не съм кожата си
не съм и лицето си
аз съм обитател
на дома си
понякога забравям
накъде съм тръгнала
как се извиват ръцете
на любимите ми хора
какво е сутрин да обувам
нечии чужди обувки
че някой някъде
си няма никого
и има хора по света
лишени от надежда
че аз самата
съм обичана
а самотата
е белег на човечност
и всички страдаме
като един
Отзиви
Все още няма отзиви.