Аз зад черното и бялото

12.00 лв.

Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото – чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното.

Елена Алексиева

- +
Сподели

В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи световъзприемането ни и пречупващи погледа ни, така щото да успеем да видим красотата на театъра на живеенето и да намерим сили да изигарем всичките ни отредени роли, от скръбта и загубата, през безразличието, кататонията и катарзиса, до еуфорията на обичането и щастието …и обратно.

Присъединете се към това пътуване към себе си, едно движение по ръба на бръснача, на границата между тъмнината и светлината, точно там, където човекът е най-уязвим, но и най-истински. Където е „Аз зад черното и бялото“.

                                                                                                                   Ива Спиридонова, редактор

Автор

Бистра Окереке

Година на издаване

2021-06-17

Брой страници

112

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7456-48-6

Редактор

Ива Спиридонова

Дизайн

Мария Гидикова

Откъс

автопортрет


белязана съм с чернотата
на лицето и тялото си
след мен крачи самотата
скрита зад непознати лица
и безкрайна обреченост

впримчена съм в себе си
за цяла вечност

лесно е да си бял човек
в свят където белотата
е признак на чест
и фалшиво достойнство
трудно е да си черен
сред белите

аз съм статистика
обект с интересно лице

има разделение
и то е между къдриците
на главата ми
протягащи се към небето
и ръцете понечили
да ги разрошат

 

аз съм страха да крача свободно
насаме с мислите си

лишена от лукса да съм
незабележима и невидима
отнета ми е свободата
да бъда никоя и ничия
поставена съм в кутия
с невъзможни въпроси
които нямат отговор

 

цвят


кожата ми е отражение
на любовта между мъж и жена
в един момент от времето
тя е моят мираж
истината и лъжата
за туптенето на сърцето ми

аз съм
в кожата си

в обвивката си
в черупката си
в коридора на храма си
и като малка точка
извървявам пътя си
към прага на смъртта

кожата ми не съм аз
и аз не съм кожата си
не съм и лицето си
аз съм обитател
на дома си
 

понякога забравям

накъде съм тръгнала
как се извиват ръцете

на любимите ми хора
какво е сутрин да обувам
нечии чужди обувки

че някой някъде
си няма никого
и има хора по света
лишени от надежда
че аз самата
съм обичана
а самотата
е белег на човечност
и всички страдаме
като един

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Аз зад черното и бялото“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички