Четящите и пишещите човеци знаят, че думите имат силата да сътворяват реалности. Това важи с пълна сила за „Без капка кръв“. Написан преди повече от десет години, този роман сякаш разказва за световните събития тук и сега, в тази минута. Книгата ни представя напълно възможна реалност, сякаш очакваща своето случване, разказ за това как може да се овладее или ограби чужда държава само със способите на дипломацията и разузнаването. Или, иначе казано, само чрез скрита сила, гигантски лъжи и машинации, но… без капка кръв. И затова е толкова ефективно – защото никой не го нарича война. И никой не се съпротивлява.
Геополитически трилър, който задържа вниманието на читателя до последния ред, такъв роман е дебютът на Пламен Ковачев, „Без капка кръв“. Кинематографичен, интригуващ, визионерски. И възможен до изумление.
Ива Спиридонова, редактор
~~~
Тази книга е написана през 2015 година.
Тогава темите за стратегическите суровини, редките метали и икономическото противопоставяне между съюзници изглеждаха далечни за широката публика. Те съществуваха в доклади, анализи и експертни оценки, но рядко се стигаше до конкретни действия на политическо ниво. Геополитиката все още се възприемаше основно като сблъсък на армии, а не като състезание за ресурси, технологии и достъп до информация.
Днес светът е различен.
Ресурсите отново са в центъра на глобалната политика. Държави се изправят една срещу друга не само с оръжие, а с договори, инвестиции, икономически натиск и „приятелски“ условия, които рядко са равнопоставени.
Този роман не претендира да описва реални събития или конкретни държави. Той изследва механизъм. Начинът, по който една страна може да бъде поставена в зависимост без окупация, без ултиматуми и без открит конфликт. Начинът, по който една държава може да бъде лишена от стратегическите си ресурси не чрез сила, а чрез технически възможности, информация и привидно законни решения.
Причината този текст да излиза сега не е в желанието да бъде „актуален“. Причината е, че реалността настигна литературата. Това, което преди десет години звучеше като хипотеза, днес е част от ежедневния новинарски поток.
Остава въпросът дали подобни процеси могат да се разпознаят навреме.
И дали мирът винаги означава справедливост.
Пламен Ковачев
| Тегло | 0.271 кг |
|---|---|
| Автор | Пламен Ковачев |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Корица | мека |
| Година на издаване | 2026-04-20 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Брой страници | 200 |
| ISBN | 978-619-7748-73-4 |
Откъс
– Здравей, Майкъл, Даниел Томас съм!
– Ти не обядваш ли по това време, Даниел?
Познаваха се отдавна и се чуваха поне два-три пъти в месеца във връзка с данните, които обменяха.
– Днес мисля да мина направо на вечерята – отговори Томас.
По интонацията, с която беше казано, Бекмън разбра, че обаждането нито е погрешка, нито е за пожелаване на приятен уикенд.
– Дано не развалиш моята – отговори Бекмън, прочитайки в списъка „свински котлети – 6 броя“.
– Извинявай, Майкъл, но предпочитам това, което знам, да е в главата на още един човек за почивните дни, пък после ще видим.
Бекмън се огледа, намести се на стола си и отмести списъка с покупките, който падна от бюрото му. Не му обърна внимание – познаваше Томас и знаеше, че ако няма наложителна причина нямаше да му разваля петъчния следобед.
– Казвай, друже!
– Изпращам ти на имейла нещо, като го разгледаш, можем да се чуем отново. И Майкъл…
– Да…
– Засега съм заличил част от информацията, докато не я изпратя по каналния ред. Не знам колко хора четат моята или твоята поща.
Това уточнение още повече озадачи Бекмън. Пощата му беше отворена и той прикова поглед в нея. След минута имейлът от Томас пристигна, отвори го и започна да изтегля прикачения файл. На екрана му се появиха числа, графики и тук-там заличени имена и координати. Липсващата информация не му пречеше по никакъв начин да разбере същественото. След като го прочете, погледът му така се промени, че това направи впечатление на колегата му, който довършваше скучен доклад за Средиземноморието.
– Мога ли да ти помогна с нещо, Майкъл? – попита той.
– Прекарай уикенда със семейството ми.
Изрече го без да отделя поглед от данните. Хвана обикновен калкулатор и започна да смята нещо, като си водеше записки на хвърчащ лист. След още няколко изчисления вече звънеше по телефона.
– Даниел, аз съм, още ли си там?
– А къде мислиш съм отишъл? Мисля, че и ти ще постоиш на мястото си.
– Слушай, сигурен ли си в тези данни? Да не би спътникът да се е бъгнал или японците да си отмъщават, че ползвахме техните джаджи?
Томас знаеше, че ще има такива въпроси, не само от Бекмън, но и от всички, до които щеше да достигне информацията. Преди да отговори, последва още един.
– Даниел, разбирам, че все още не можеш да ми кажеш къде е това, но да не се повтори историята с никела в Канада?
Преди няколко месеца спътникът засече голямо находище на никел в северозападна Канада. От спътниковите снимки се виждаше, че мястото е безлюдно, нямаше изградена мина, нито следи от проучвателни работи, нито друг признак, че някой знае за ценния метал под земята. В последствие стана ясно, че канадските власти знаеха за находището от 20 години, но още не го предлагаха на концесия поради екологични причини. Чакаха технология, която ще гарантира минимално въздействие върху природата наоколо.
– На първия въпрос ти отговарям, че данните са точни, пуснах ги два пъти и никъде не видях недоволен японец. На втория – аз мисля, че това е нещо ново, но в крайна сметка това е твоята работа.
На последното изречение Томас се усмихна с облекчение, като футболист, който е изпълнил тактиката на треньора и сега е хвърлил топката към съотборник.
– Даниел, и все пак, къде е това място?
В слушалката се чу дълго пъшкане, последвано от пауза. Накрая Даниел заговори като водещ на училищна викторина:
– Майкъл, през 1994 година в САЩ имаше световно спортно събитие. Нашите хора завършиха на четвърто място. Успех!
Затвори телефона, но му се искаше да види изражението на колегата си във Вашингтон. Не се и съмняваше, че до няколко минути Бекмън ще знае мястото, откъдето идваха данните на сателита.
След кратък размисъл Бекмън успя да се сети кое беше спортното събитие приковало света пред телевизорите – Световното първенство по футбол. Влезе в интернет търсачката и написа „САЩ 1994 класиране“. След няколко минути знаеше това, което искаше.
– Мамка му, Европа… България!
Отвори имейла на Даниел и натисна „отговори“.
„Благодаря ти, че ми „развали“ уикенда. Но, Даниел, за Бога, това място не е в Третия свят, това е в шибания… съюз. С нетърпение чакам официалните документи!“.
За автора
Пламен Ковачев е роден през 1977 г. в Габрово, където завършва средното си образование. Има степени „Бакалавър“ и „Магистър“ по специалност „Статистика и иконометрия“, придобити в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. Две години и половина работи като журналист в „Радио Габрово“ и вестник „ДЕН“, където отразява ресорите икономика, политика, криминални. Бил е кореспондент и на национални издания. Приет е за член на Съюза на българските журналисти. После преминава в банковата сфера, където работи близо девет години. В момента е финансист в голям частен холдинг.
„Без капка кръв“ е дебютният му роман.
Отзиви
Все още няма отзиви.