Невъзможно е да останеш безразличен към поезия, от която струи светлина. Трудно е да сглобиш парчетата сияние, за да видиш цялостната картина на феникс, изправящ се от пепелта на съществуването, за да засвети отново и да чуеш мелодията на гласа му, надмогнал тишината. Точно това е тази книга – една колкото очаквана, толкова и изненадваща симбиоза между две сестри, като думи и образи, изречения и мелодии, като сърца, биещи в общ ритъм, докато не засветят в най-сияйното бяло.
Ива Спиридонова, редактор
~~~
„Години наред, след разболяването на Светлана търсех възможност да направя нещо за нея. Когато намерих нейните стихотворения (писани през 90-те години на ХХ век) разбрах, че съм открила това, което търся. За мен те са абсолютната, чиста светлина!
Надявам се да докоснат и вдъхновяват и вас – читателите!“
Албена Стоянова
~~~
Светлана Стоянова е родена на 18 юни 1969 г. в Севлиево. След като завършва ОУ „Стефан Пешев“ е приета да учи в Математическа гимназия „Ив. Гюзелев“, Габрово, специалност биология. Но нейните интереси и заложби не са в областта на математиката или биологията, а в областта на литературата.
Всичко започва от домашната библиотека с прочита и задълбоченото изучаване на големите български класици като Йордан Йовков, Иван Вазов, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Теодор Траянов, Пеньо Пенев и много други. Не закъснява участието ѝ в Националната олимпиада по литература през 1987 г., където е удостоена с грамота за своето отлично представяне. Намира себе си в творчеството на френските сюрреаилисти, силно повлияна е от Гийом Аполинер, Сент-Джон Перс, Артюр Рембо и други.
От 1990-1992 година психичното ѝ здраве се влошава, диагностицирана е с шизофрения и е приета за лечение първоначално в психиатричната клиника в Севлиево, а впоследствие в дома за възрастни с психични разстройства в Дряново, където е и до днес.
„Бяла светлина“ е дебютната ѝ стихосбирка.
Албена Стоянова е родена на 8 октомври 1977 г. Професионалният ѝ живот и кариера са свързани с класическата музика. Учи в НУИ „Панайот Пипков“, в класовете по пиано на Десислава Вълчанова и Елеонора Карамишева. През 1997 година е приета в ДМА „Панчо Владигеров“, София в класа по пиано на проф. Йовчо Крушев. В периода 2003-2007 година продължава образованието си в Conservatorium van Amsterdam в класа по пиано на Jan Wijn. При него завършва и магистратура. От 2003 година живее и работи в Кралство Нидерландия, от 2012 се развива и специализира като балетен корепетитор. В периода 2015-2019 работи в Dutch National ballet Amsterdam. През 2020, след спечелен конкурс, е приета на работа в Кралската консерватория в Хага като балетен корепетитор.
На по-голямата си сестра Светлана дължи любовта си към поезията, тя е човекът, който и до ден-днешен има огромно влияние в нейния живот. Тя я научава да чете и пише още преди да тръгне на училище.
Стихосбирката „Бяла светлина“ е дебютна както за сестра ѝ, така и за Албена Стоянова.
| Тегло | 0.350 kg |
|---|---|
| Автор | Албена Стоянова, Светлана Стоянова |
| Брой страници | 92 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2024-03-11 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Корица | твърда |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-15-4 |
| Художник | Саша Кройтер |
Откъс
Светлана Стоянова:
Сън
Сънувах, немного години…
Връщам се до дъба
с форма на сърце
и до другото дърво
с най-странната кора.
Очи на жълти кръгове,
кънти шумът на хиляди човешки небеса.
Трудът все пак ще ни помогне
да оцелеем.
Говорят насън възклицанията на топлината.
Cogito ergo sum
Весела, като изтръпнала песен,
цялата деликатност в побеляла пчела.
Окото ѝ наблюдава Времето
Скърби ли то или се раздипля в танц?
Грижата не е ефирна както обичта –
изисква болезнено постоянство.
Детето на стиха залюбва силата си
да се усмихва.
Страхът…
Направих нещо срещу слънчевия дъжд:
Мислих!
Басня
След лова на красотата
хиляди птици се възгордяха.
Един кристал облива
и пречиства душата ми.
Вечните парадокси на живота:
измъчено младенчество,
щастливо детство,
измамена младост…
и всичко след това.
~~~
Албена Стоянова:
На път към теб
Оставѝ ръката ми в ледения поток…
Чудно прелестни са изсъхналите цветя, които ми подари,
стоманено безжизнени и все пак жизнено необходими.
Отпий от водните кули, надвиснали като призраци,
Протегни усмивката си и върни обратно въздуха.
Отнеси керемидените жили на морския дракон
и оставѝ морето да се отгърне пред безсрамните ни погледи.
Не! Покрий дързостта с плащта на измамените.
…
Зеленооките листи отново ми попречиха да те видя.
Аз спрях да измъчвам стъблото на моя живот
и тихо застинах в прозореца, замъглен от дъха ти.
Закъснях за вечерните мълчания,
не успях да преглътна бурята и останах при себе си.
Догоних усърдието, с което те карах да ме презираш.
Не си прав, щом гордостта е силата ти.
Свикнах с руините и изгнанието стана моя същност.
…
Не вярвай на тези, които казват, че с мен всичко е както преди.
Клоните ми отдавна почерняха и крилете ме изоставиха.
Вестоносците ограбиха моя дом
и стигнаха до вкаменелостите на сърцето ми.
Покой си ти за мен. Нямам нищо вече, освен мидите,
които бяха моя свят и неземна обич.
Тях не можаха да вземат. И перлите благоуханни.
…
Дните ми са като сирени – окървавени и осакатени…
Дълго пресмятах колко мога да тъгувам в забравените гори.
Кълбото, чиято нишка бе скъсана, се изгуби в светлината.
Лешоядите кръжат над моя живот и аз съм сред тях.
Прости ми задето те изоставих, но ти стана мой враг.
Познаваш ли стъпките ми? Не покривай душата си.
…
Доплувах до теб през реки дълбокомислени.
Застанах на прага ти с наводнени очи.
Ето защо думите ми бяха сухи като овъглени пеперуди!
Чашата бе измита от времето, аз ти я подарих,
за да събираш в нея нежеланите мисли, а тя преля.
…
Оставѝ прашните съдове, за които говорех.
Приеми от мен искреността, с която се опитвам да те загубя.
Хвърчилото не ще може да литне отново,
хвърлиш ли камък по него, то умира.
Запазѝ сърцето му.
Вълк
През дългите самотни зимни вечери
аз чувам твоя глас, пронизващ тишината
и знам, че с избора си сме обречени –
да бъдем с теб пазители на Свободата.
Проблясват две очи във мрака
и някъде отвъд небето и земята
аз знам – отдавна ти ме чакаш
да бъдем с теб далеч от нищетата.
По стъпките в снега ще тръгна,
в очакване на ранната ни пролет
и знам, че няма вече да се върна
след утрото на първия ни полет.
Отзиви
Все още няма отзиви.