-10%

Църква за птици

12.00 лв. 10.80 лв.

Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си.

- +
Категории: , Етикет:
Сподели

Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си.

Читателят потъва в света, в който влиза се само незримо, за да се изгуби сред тихото вълшебство – любовта, която се ражда от едно докосване и прераства в обреченост. Лирическата героиня от ничия се превръща в път и смисъл. Както често се случва, после любовта си отива, проядена от неизбежните съмнения за несъвместимостта между контрастните стихии – огънят и водата. След:

Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.

следва прошката, която идва от онези небеса, в които любовта е още жива.

В. Сорокин казва, че както живее човек, така и пише. Но припокриването на авторката с героинята й е непълно. Някои образи са изцяло художествени. Това се отнася по-скоро за хумористичните и сатиричните творби. В тях, чрез елементи на гражданска лирика, политическа сатира, често гарнирана с доза лека самоирония и битовизми, са казани тежки и болезнени истини за съвремието ни.

Стихове със затрогваща носталгичност ни връщат назад във времето, където ухае на слънце и на детство. По чувствата играе тръпката от спомени. И пак оживяват онези звънки радости – локви, гьол с жаби, папур, слънчогледови полета и плачещи върби.

Любовта е тази, която обединява смисловото многообразие на творбите. Всеобщата любов, любовта към ближния, към природата, към родителите, към любимия човек. Тя осмисля временния престой на душите ни тук, докато са в тленната обвивка на телата. Апостол Павел пише:

И ако едно по едно раздам всичко, което имам, за да нахраня онези, които са в нужда, и дори ако дам тялото си да бъде изгорено, но нямам любов в сърцето си, нищо не печеля.

(I Коринтяни, 3:13)

Голям дял от книгата заемат дълбоките философски размисли за отвъдно, за личния избор в перманентните противоборства между свободния дух и мечтите, от една страна, и от друга – жестоката реалност, сивото ежедневие и материализацията на живота. Колко ли светове живеят един в друг в този свят от любов? Всеки от нас е микрокосмос, умалено копие на вселената.

Душата ми, без земната си кожа,
вселена сбира в шепички. И свети!

Това е книга с разнообразна тематика, богата на цикли с хронологично и тематично подредени творби. Макар да й е първа книга, авторката с лекота борави с различните стихотворни стъпки, размери, строфи и римни схеми. Използва дистихоми, терцети, катрени, петстишия, секстини, октави, акростихове и дори твърди форми, като сонета.

Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост.

Вярвам, че стихосбирката „Църква за птици“ ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.


Красимир Тенев

Автор

Цвета Иванова

ISBN

978-954-7379-64-0

Откъс

На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава Бог в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.

Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
с камбанен звън невидими ръце
зоват за служба птици, вместо хора.


АКО МОЖЕХ ДА ВИДЯ С ОЧИ НА ХУДОЖНИК

Ако можех да видя с очи на художник
този свят – за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи
и защо е привел рамене.

Бих усетила колко забързано диша
и се бори за глътка живот.
Под камара от толкова много излишък
бих открила и божия код.

Щях да чуя какво си говорят душите
и в картина как бие сърце.
Даже бедна, с изкуството щях да съм сита,
на художник да имах ръце.

Ако можех да видя с очи на художник
този свят – за минута поне,
щях да знам, че с любов той е само възможен,
па макар и под трънен венец.


ДЕТЕ РИСУВА СЛЪНЦЕ

Дете рисува слънце. Замълчете!
Не стряскайте света му със куршуми.
В картината му раждат се щурчета,
щом златните лъчи в небето лумнат.

То няма дом, взриви се ято бомби,
руините жалеят сиротата му.
Остана любовта, за да запомни,
че още има майка (в небесата).

Оплакаха я черните забрадки,
кръвта в земята също беше черна.
До тях детето – мъничко и гладно,
разбра, че от война боли безмерно.

Това бе вчера. Днес рисува слънце
и в шепички щурчетата спасява.
Расте любов в картината от зрънце.
Мълчете! В мир децата оцеляват.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Църква за птици“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички