Достояния

15.00 лв.

Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства – любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в „Обичам те!“, думите заради които живеем и заради които умираме.

„Достояния“ ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората – животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем – зависи единствено от нас.

Ива Спиридонова, редактор

 

- +
Код: 978-619-7456-96-7 Категории: , Етикети: , , ,
Сподели

‚,ДОСТОЯНИЯ“  се раждаше в дългите зимни вечери, когато едно след друго върху ,,ледената белота на листа“ се появяваха новите стихотворения-изповеди на арх. Иваномир Цанков. Да, той имаше още какво да каже. И все за същите неща – приятелите, любовта, поезията, истината, вярата, самотата, старостта…

В последните си поетични  откровения авторът разказва за ,,тайните на дългите лета“, за ,,болката и раната след удара“, за ,,бреговете на надеждите“  и за ,,гърба изправен“. За това, че ,,щом обичал си някога, било е всичко друго без значение“. Седнал на ,,камъка – наследника на времето“, той прави поредна равносметка за това ,,колко скъпо може да струва истината“, колко ,,дълъг е вървежът към къщи“ и ,,колко ценна е наградата накрая, щом знаеш откъде си тръгнал“.

В страниците на стихосбирката оживяват и героите – Гостът, Аутсайдерът, Принцесата, Максо, Гадателят. Тук старец дими пред врáтника, майка трака на ,,Singer“-а, а през зелени треви на закъсняла пролет банда приятели огради прескачат. Едно малко таванче с ,,чупнати форми“ приютява света на поета, където деца коват картонени брони, русо момиченце моли за приказка и Буквар срича нечие пожълтяло детство. Там влюбени връзват панделка синя, жената е ,,пяна от морска вълнá“, а Голямата любов е ,,въпрос на сърце“.

От ,,ДОСТОЯНИЯ“ лъха и носталгия по ,,старата Коледа в малкия град“, където ,,вали най-важният сняг“.  С ръждива покривка на времето са покрити на детството местата. Тихо шумолят чистачките, триещи нечии сълзи, а по коловозите на времето един влак потраква в ритъма на Болеро, отмервайки ,,обратното броене – …три, две, едно…“.

Разбрал, че ,,други възрасти няма да има“, Иваномир Цанков размишлява върху живота, който ,,побира се в шепа“ и ,,само част от мигновението трае“.

И с поглед, отклонен напред към хоризонта, ,,ти не си извън играта… Шампионе на прощалната възможност!“.

                                                                                                                                                                   Диана Цанкова

~~~

Когато приятел ми се обади, за да ме поздрави за първата ми стихосбирка ДИАТРИБИ, казвайки накрая: И да знаеш – не всеки може да издаде книга – приех думите му за излишно, но нормално в подобни случаи ласкаене. Впоследствие, след като размислих, се съгласих с казаното от него, защото и издателската дейност, както всичко друго, е въпрос и на пари, но за съжаление точно това определя битуващото разбиране, че имаш ли средствата – книгата не е проблем.
Не така стоят нещата, когато една стихосбирка трябва да се напълни със съдържание.
Не знам как е при другите текстописци, но за мен така наречената автоцeнзура от близкото минало е заменена с несравнимо по-жестокия „надзор“ на самоконтрола и самопреценката. А нещата стават още по-специални, ако към това се прибави влиятелната намеса с коректива и невъзможното очарование на една поетеса и редактор като Ива Спиридонова.
Затова спокойно ще кажа, че и издаването на втората ми стихосбирка не беше никак лесна и проста работа. И не, че така се „прави“ голямата поезия, а защото не се знае кога ще стана за смях в очите на читателя. И защото именно от Негово величество читателя не очаквам ни най-малък компромис и снизхождение в оценката му.
И понеже не ми е чужда суетата, ще си призная, че ако тази оценка за настоящата стихосбирка, образно казано, е поне тройка – за мен ще означава успешно взет изпит на ДОСТОЯНИЯ.
А защо точно тройка? Ами защото тройката се пише най-трудно.

Иваномир Цанков, автор

~~~

Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства – любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в „Обичам те!“, думите заради които живеем и заради които умираме.

„Достояния“ ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората – животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем – зависи единствено от нас.

Ива Спиридонова, редактор

 

Тегло 0.100 kg
Автор

Иваномир Цанков

Брой страници

72

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2023-08-01

Редактор

Ива Спиридонова

ISBN

978-619-7456-96-7

Корица

мека

Размер на изданието

115х165

Художник

Иваномир Цанков

Откъс

ПРИКАЗКА

Незрима длан полюшваше тревата,
над нея нощната тъга цареше,
от изтока подухваше долняка,
под камък се обаждаше щуреца.
И облаците стелеха се сънно,
рисуваше меандрите реката
и рибите се спускаха по дъното,
а птиците притихваха в гнездата си.

Светлееше в леса самотна къща,
нататък тичаше една пътечка,
по нея нямаше трохи за връщане –
отдавна бяха изкълвани вече.

 

ДЪЛГИЯТ И КРИВОЛИЧЕЩ ПЪТ

„… отведи ме обратно ти–
дълъг криволичещ път.“
The Beatles

Дълъг беше вървежът към къщи –

преминаваше сивата скръб
по пътека, която се връща
в преживяното време отвъд –
дето има все още история
с неразказани болка и смях,
недовършени срещи и хора
от картини, потънали в прах;
и където са стъпките родни –
в двора вихърът гони листата,
суха кал върху прага се рони,
но не чака… никой не чака.
И като оброчище камънака
се белее на земната гръд –
тихо никне по него тревата,
a краката самички вървят.

 

ДОСТОЯНИЕ

Да разпознаваш на сезона знаците,
оставени от мириса на вятъра,
по облаците бързащи и танците
на жеравите, литнали нанякъде;
да знаеш на дървото как листата
едно след друго остаряват бавно,
към есента кога септември пада
и се завръщат лодките обратно.
На зимата да знаеш обичая –
как кара хората да се прибират,
на птиците крилете да вкорява
и бягащото време да приспива.
И дето само морски хора знаят –
как се разделя от солта водата,
рибарите такъми как наснаждат
и черни пръсти търкат о брадата;
по воя на прибоя да откриваш
кога веслата трябва да сменяваш,
смокинята кога да ражда спира
и почва този бряг да опустява.

Kак тайните на дългите лета
във истините крехки да намираш,
но споделени с някого докрай света –
най-важното това е да разбираш.

 

ЩИТ

Едва ли дитирамби ще ти пеят,
ако над „Ел Дорадо“ флаг развяваш
а и звезда в небето да намериш –
не се надявай да те благославят.
Ще те намразят точно толкова,
колкото са зъбите в усмивката им;
ще те окалят в не една история
и ще се кълнат, че тя е истинската.
И няма кой да ти прости гърба изправен
сто бяса ще нарочат за пречистване;
и няма кой да ти спести шамарите –
нищо, че страните ти красиви са.
Ала щитът – великото спасение,
е на подсъдното ти ледено лице –
в живота си със своето презрение
дарявай враговете от сърце!

 

НАВРЕМЕ

„Ти закъсняваш понякога, Истино…“
Иля Велчев

Моята пролет, която на зимата
още не иска да пусне ръката –
много не бърза, не е усмихната,
не топли и не си сваля якето.
Ту е студена и ту заядлива,
не обещава нищо на никого;
сякаш спря да е пролет, милата –
остава да си забрави името!
И както всяка истина закъснява,
тя ще пристигне при мене последна –
с толкова късно зелено накрая,
с толкова пролет – по никое време!

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Достояния“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички