Достояния

‚,ДОСТОЯНИЯ“  се раждаше в дългите зимни вечери, когато едно след друго върху ,,ледената белота на листа“ се появяваха новите стихотворения-изповеди на арх. Иваномир Цанков. Да, той имаше още какво да каже. И все за същите неща – приятелите, любовта, поезията, истината, вярата, самотата, старостта…

В последните си поетични  откровения авторът разказва за ,,тайните на дългите лета“, за ,,болката и раната след удара“, за ,,бреговете на надеждите“  и за ,,гърба изправен“. За това, че ,,щом обичал си някога, било е всичко друго без значение“. Седнал на ,,камъка – наследника на времето“, той прави поредна равносметка за това ,,колко скъпо може да струва истината“, колко ,,дълъг е вървежът към къщи“ и ,,колко ценна е наградата накрая, щом знаеш откъде си тръгнал“.

В страниците на стихосбирката оживяват и героите – Гостът, Аутсайдерът, Принцесата, Максо, Гадателят. Тук старец дими пред врáтника, майка трака на ,,Singer“-а, а през зелени треви на закъсняла пролет банда приятели огради прескачат. Едно малко таванче с ,,чупнати форми“ приютява света на поета, където деца коват картонени брони, русо момиченце моли за приказка и Буквар срича нечие пожълтяло детство. Там влюбени връзват панделка синя, жената е ,,пяна от морска вълнá“, а Голямата любов е ,,въпрос на сърце“.

От ,,ДОСТОЯНИЯ“ лъха и носталгия по ,,старата Коледа в малкия град“, където ,,вали най-важният сняг“.  С ръждива покривка на времето са покрити на детството местата. Тихо шумолят чистачките, триещи нечии сълзи, а по коловозите на времето един влак потраква в ритъма на Болеро, отмервайки ,,обратното броене – …три, две, едно…“.

Разбрал, че ,,други възрасти няма да има“, Иваномир Цанков размишлява върху живота, който ,,побира се в шепа“ и ,,само част от мигновението трае“.

И с поглед, отклонен напред към хоризонта, ,,ти не си извън играта… Шампионе на прощалната възможност!“.

                                                                                                                                                                   Диана Цанкова

~~~

Когато приятел ми се обади, за да ме поздрави за първата ми стихосбирка ДИАТРИБИ, казвайки накрая: И да знаеш – не всеки може да издаде книга – приех думите му за излишно, но нормално в подобни случаи ласкаене. Впоследствие, след като размислих, се съгласих с казаното от него, защото и издателската дейност, както всичко друго, е въпрос и на пари, но за съжаление точно това определя битуващото разбиране, че имаш ли средствата – книгата не е проблем.
Не така стоят нещата, когато една стихосбирка трябва да се напълни със съдържание.
Не знам как е при другите текстописци, но за мен така наречената автоцeнзура от близкото минало е заменена с несравнимо по-жестокия „надзор“ на самоконтрола и самопреценката. А нещата стават още по-специални, ако към това се прибави влиятелната намеса с коректива и невъзможното очарование на една поетеса и редактор като Ива Спиридонова.
Затова спокойно ще кажа, че и издаването на втората ми стихосбирка не беше никак лесна и проста работа. И не, че така се „прави“ голямата поезия, а защото не се знае кога ще стана за смях в очите на читателя. И защото именно от Негово величество читателя не очаквам ни най-малък компромис и снизхождение в оценката му.
И понеже не ми е чужда суетата, ще си призная, че ако тази оценка за настоящата стихосбирка, образно казано, е поне тройка – за мен ще означава успешно взет изпит на ДОСТОЯНИЯ.
А защо точно тройка? Ами защото тройката се пише най-трудно.

Иваномир Цанков, автор

~~~

Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства – любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в „Обичам те!“, думите заради които живеем и заради които умираме.

„Достояния“ ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората – животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем – зависи единствено от нас.

Ива Спиридонова, редактор