Една въздишка на вселената

15.00 лв.

Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно със всичка сила.  Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка – с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и… с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия – очовечава и в този смисъл е наистина спасителна. На добър час!

Камелия Кондова, редактор

 

- +
Сподели

Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно със всичка сила.  Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка – с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и… с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия – очовечава и в този смисъл е наистина спасителна. На добър час!

Камелия Кондова, редактор

Тегло 0.150 kg
Автор

Милка Яначкова

Брой страници

72

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2023-07-06

Редактор

Камелия Кондова

ISBN

978-619-7456-97-4

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

Художник

Александър Ташев

Откъс

Бедняшко злато

Есента с щедростта на безумец
раздава на всеки
с пълни шепи бедняшко злато.
С него нищо не се купува,
то е само едно обещание
за ново начало, заченато
в чистото бяло зимно мълчание.
Аз съм богата
на бедните с златото.
То е в краката ми!

 

Безвремие

Живеем във временно безвремие,
в спомени пъстри отминали,
в бъдеще още несбъднато.
През нас минава настоящето –
неусетно и незабелязано.

 

Носталгично

Стоя под необятния простор
на звезден плащ, извезан с лунна светлина.
И чувствам как нощта извиква в мен
копнеж по детските мечти,
когато можех, окрилена,
да яхам лунните лъчи.

 

Блажени cмирените

Преди не разбирах, когато баба ми казваше
„блажени смирените и техен е раят“.
Дълго време се чудех защо да не трябва
да съм любопитна и дръзка, защо да не мога
предизвикателствата да приема,
да търся отговори и решения.
С времето разбрах,
да си смирен не означава
да си кротък, с глава преклонена,
да приемаш всичко за дадено,
да те е страх от неизвестното
и да те спира хоризонтът..
Смирение е да прощаваш,
на лошото да отговориш със добро,
когато не искаш да властваш над другите,
дори и по-силен да си.
Когато отстъпиш от пътя си,
на някой друг път да дадеш.
Когато хляба разчупиш
и първия къс подадеш
на най-гладния, най-малкия, най-слабия.
Смирени сме, когато красотата на залеза
ни оставя без дъх, когато,
изкачили планината,
погледнем света от високо
и кажем: Благодарен съм, че съм жив!

 

Буря

Преди да дойде,
всичко е тихо,
само сърцето в очакване
неспокойно се свива.
Вятърът бучи в дърветата,
тревата се дави в дъжда,
аз съм странно спокойна,
щом вече съм в бурята.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Една въздишка на вселената“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички