Когато получих първите двайсетина стихотворения от настоящата книга, си ги „паркирах“ на дескстопа във файл, наречен „Еми – Ура!“. „Ура!“, защото чаках това талантливо момиче да посегне към втората си стихосбирка и ако може, аз да съм ѝ редактор. (Истината е, че и като читател щях да съм изключително щастлива.) Познавах вече поезията на Емилиaна от един курс по творческо писане, който водих в ковидно време. Не просто я познавах, всяко ново стихотворение ми причиняваше радост, граничеща с възторг – заради оригиналния почерк, запомнящите се, направо шантави, метафори, великолепното ѝ усещане за поанта, а една идея по-късно, в процеса на работа, разкошните заглавия, които ѝ хрумваха.
Разбира се, тя не е изключение от правилото, че талантливият човек не е от най-амбициозните. Точно затова ми е толкова хубаво, че след петнайсет години от издаването на първата ѝ книга „Есента е атеист“ вече тръгва и към теб, скъпи читателю! Предстои ти да останеш насаме с това бижу, 33 стихотворения живеят между двете корици, за да ти върнат вярата в добрата съвременна българска поезия.
На добър час!
Камелия Кондова, редактор с възвърната вяра
| Тегло | 0.100 kg |
|---|---|
| Автор | Емилиана Стоименова |
| Брой страници | 42 |
| Дизайн | Александрина Валенти |
| Година на издаване | 2022-10-20 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| ISBN | 978-619-7456-82-0 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 120х210 |
Откъс
Диези и бемоли
Татко бере боровинки
на Балкана,
а мама на двора – домати.
Ниже чушки за слънцето
и мирише на босилек
върху корен квадратен.
Мравките носят на гръб зрънцето
на случайните аромати.
Kонсервираме навици
за зимата
и ги кръстосваме с лятото
като саби.
Чашите ни са пълни със следобеди,
а вечерите – със щурци
и жаби.
Осите са в гроздовете
като жълта фиба.
Събираме август
в серкмето на татко
за риба,
говорим си за щяло и за нещяло.
Камбаната винаги бие
два пъти.
Веднъж за умряло.
Потомствен палач
„След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад.“
Иван Динков
Редя пасианси на изток от съня ми,
където Бог е кръчма и събира сумите,
където всичките вулкани са изгаснали
и ме скриват в къщата на думите.
Другото име отвън на дома ми
ме прибира във храм за неверници.
Стъпвам като котка – до, ре, ми…
И някак си не ми е до свещеници.
На прага стоя несъблечена
в Отца
и в Сина, и в Светия Дух.
Няма вулкани, дори неизгаснали.
И чакам да бъда изречена
от Ловеца
в приказката за пораснали.
Като лято, но наобратно
Подарява ми кестени
вместо цветя
и пълни с есен празните джобове.
Търся конец и игла
да пришия илици на думите,
да поръбя неделята с тишина
и да му кажа колко е хубав.
Подарява ми кестени.
Невъзможен такъв.
И не иска нищо в замяна –
само кестен,
ако може…
с малък ръб
от парка с ореха на баща му.
Окапали листа.
Откъснат лист.
Дирижабъл.
Дава ми най-хубавите имена,
разместени като скрабъл
върху гривна от аметист.
Подарява ми кестени.
Есента е атеист!
Отзиви
Все още няма отзиви.