Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се давиш в плиткото, сред калта, която може да е уютна, но ти зацапва стъклото, през което гледаш на света и на себе си, че удобството да живееш в хотел се заплаща с липса на място под слънцето, но любовта е най-тленното и най-безсмъртното нещо в живота ни, стига да я опазиш от скуката и да имаш сили да си тръгнеш навреме, ще решите вие. Евелина Митрева дава своите отговори. Надявам се да се припознаете в тях. Поне в един. Това ще е напълно достатъчно. Защото зад реброто винаги стои сърцето.
Маргарита Петкова, редактор
Силна и страстна поезия – сладка и горчива като катранен мед; черни пчели, които са събирали прашец от знания и разочарования са дестилирали право в душите си този мед. Ева Митрева не се шегува. Въпреки че в думите ѝ понякога има малко хапливост. Но нима и капката, която издълбава камъка не е хаплива? Тя отхапва във всяка милионна от секундата по една въздишка от камъка. Ева Митрева пише за любов и за нейната неосъществимост – та за какво друго може да се пише на тоя свят? Неосъществимост, ще питате, защо неосъществимост? Защото оная любов, за която тя пише, е също като Красотата – нещо неуловимо и страховито, чийто тътен чуваме само понякога в подземията на замъка. На душата. Сърцата ни иначе са малки мускули. Но чрез порива към тази любов те стават океани. Завиждам на Ева заради поезията ѝ, заради страстното ѝ сърце. Който умее да се вълнува истински – само той е поет. На добър път!
Калин Терзийски
| Тегло | 0.100 kg |
|---|---|
| Автор | Eвелина Митрева |
| Година на издаване | 2021-04-30 |
| Брой страници | 62 |
| Размер на изданието | 210×145 |
| Корица | мека |
| ISBN | 978-619-7456-45-5 |
| Редактор | Маргарита Петкова |
| Дизайн | Александрина Валенти |
Откъс
***
Аз съм Ева,
но не от реброто на Адам,
а от очните ябълки на жена му.
Тя внезапно ослепя, за да мога аз да съществувам.
Цигулката на любовта звучи в две скъсани гласни струни,
които безброй пъти пееха за истина.
Едно нормално семейство и тази нощ сяда да вечеря от плътта ми (поотделно).
Морално остаряла мащеха и доведена по заслуги дъщеря.
Тя отговаря за прането и храната, а аз за младостта.
И докато единият засмуква бедрата ми (от вътрешната страна),
другият ми яде душата,
дъвче съвестта ми,
плодовете в коремната кухина.
Покривките са безупречно бели,
чаршафите са безупречно бели,
бяла е още съдбата ми,
бельото ми е бяло,
чорапите му също са бели,
бели караконджули понякога нощес играят до леглото ми.
В есента на закъснялото му юношество,
вината в очите ми ще е достатъчно узряла
и някоя друга, която току-що се събужда,
греховно ще понечи към двете ми ябълки,
защото
тя ще е Ева.
Но не от реброто му.
Отзиви
Все още няма отзиви.