„Из нощните записки на една сова“ е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че „отвъд мечтите вече няма нищо“. И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.180 kg |
|---|---|
| Автор | Жени Щерева |
| Брой страници | 82 |
| Дизайн | Александрина Валенти |
| Година на издаване | 2021-11-05 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
Откъс
Взор
Разбирам, че понякога съм малка
на фона на известните планети.
Но моят взор не мисли, че съм жалка,
забравила съм всичките съвети.
А полетът ми – леко нескопосан,
така жадуван често от стотици,
навярно няма да е той прахосан,
щом се научих да летя със птици.
Душата ми към слънцето все гледа
подобно някой златен слънчоглед,
а полетът е моята победа
и няма да ми бъде той отнет.
Равносметка
Пренесох земното кълбо далече
и скрих го между нови светове.
Безкраят с бяла рокля ме облече,
танцувах сред пустинни ветрове.
Преплувах всички сини океани,
измислих даже нови цветове.
С орли летях над китните Балкани,
излъгах даже злите бесове.
Но падна мрак, душата ми замръзна,
забрави пролетта да разцъфти.
Светът се прекатури и посърна,
разбрах, че няма кой да ми прости.
И сметка дадох си тогава
защо била е Ева до Адам –
след този свят единствено остава
една любов, открила своя храм.
Из нощните записки на една сова
Отвъд мечтите вече няма нищо,
ще тръгвам, този свят ми отесня.
След всяка стъпка ще блести мънисто,
след всяко „Сбогом“ птица съм, ще отлетя.
…
Насред гората нощна и мъглива
ята от сови дружно ще мълчат,
изброждайки наум пак всяка крива,
която не им дава да заспят.
Която в писъка им се загубва
и често ги преследва до смъртта.
Ти знаеш ли, че совата се влюбва,
но само по веднъж обича тя?
Навярно дълго ще те наблюдава,
и демони ще виждаш след това.
Със онзи поглед, с който те влудява –
да знаеш, совата те призова!
Преминеш ли през тайните ѝ порти,
ще разбереш какво е свобода.
Тя може да е тъжна и самотна,
но носи на живота мъдростта.
…
Отвъд мечтите вече няма нищо
и тръгвам, този свят ми отесня –
приветствана от совите, които
кръщават свойта нова дъщеря.
Отзиви
Все още няма отзиви.