-20%

(Извън)градски човек

12.00 лв.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето.

Ива Спиридонова, редактор

- +
Сподели

 

Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му – полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце… Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето.

Ива Спиридонова, редактор

 

Тегло 0.200 kg
Автор

Радослав Христов

Брой страници

74

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2022-09-02

Редактор

Ива Спиридонова

ISBN

978-619-7456-78-3

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

Художник

Ваня Желязкова Тодорова

Откъс

Посвещение

Пиша за себе си,
защото нося света
и всеки в него
в мисълта си.

 

Коралови Атлантиди

Такива континенти
от дете са ми любими.
Навсякъде по краката ми –
червени острови,
потънали спомени
за детски континенти
и майчини горчилки.
Отдавна потънали
Атлантиди.

Избледняха следите
от кораловите ми години.

 

Есента на крушата
е декември.
Увита в стари вестници
от пожълтели времена,
попиващи в плода.
Мигът изтласква времето,
желанието се суети зад устните.

Последно действие –
разочарова драматично.
Смъртта за крушата
неизядена, забравена…
изоставена на подранилата зима.

 

Извънградски ритуал

I
Всичко е спомен, който може да се изяде.
От две десетилетия насам
ям най-вкусните минали ябълки.
От две десетилетия няма круши,
няма я и есента.

II
От есента на моето раждане
чака последната круша.
В точния момент
да я изям, да засея семките ѝ,
да събера плода ѝ.
За берекет.
Да подготвя за молитва
един възрастен човек,
символ на циганското лято,
сянка на малък оркестър,
която да изсвири
последната си концертна песен
като първа,
а първата си концертна песен
като последна
и бебе, което четиресет дни
не е спирало да плаче.

III
След молитвата на посяването
е нужна втора,
в пълно уединение с крушата.
Космическа връзка.
Трябва
да облека ризата на циганското лято,
да потъна в сянката, която
пее първата си песен
като последна,
а последната си песен
като първа,
четиресет дни да не спирам да плача
върху пръстта, погребала семената.
За да се роди дървото,
майка на най-вкусната круша,
която някога ще ям,
която децата ми някога ще ядат,
която внуците ми някога ще ядат.

IV
За всичко са ми нужни спомени за изяждане,
разкъсващи ризата на времето,
хора, познаващи вкуса на крушата
от преди двайсет лета,
познаващи собственика на крушата в двора,
която, откакто съм роден, не е давала ни плод,
ни спомен.
Четиресет дни е дълъг период
за течението на река
по тези географски ширини
и се съмнявам в собствените си очи.
И се страхувам –
какъв ли спомен крие
крушата от преди двайсет години?
Крушата от есента на моето раждане.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „(Извън)градски човек“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички