Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена „Ембрион на тъгата“. От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка… или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб!
А тъгата… Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим.
Ива Спиридонова, редактор
Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота.
Симеон Аспарухов
Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните “Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Любел Дякоf |
| Брой страници | 100, 80 |
| Дизайн | Симолини |
| Година на издаване | 2021-12-20, 2022-02-21 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| ISBN | 978-619-7456-59-2, 978-619-7456-66-0 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Фотограф | Мариана Симеонова |
| Художник | Силвия Георгиева |
Откъс
Сюжети
Вървях си и
се блъснах в теб.
Допирът ти
отключи сюжети
как неродените
ни деца тичат
покрай мен.
Чух сватбения звън,
кънтящата радост,
писалката на адвоката.
Вече виждах
в бъдещето
как се допират
сред тълпата,
подминавайки се,
двама непознати.
***
ще се будим
от грешната страна
на леглото
до грешния човек
ставайки рано
за грешната работа
ще мразим живота си
от 8 до 5
ще накараме
децата ни да изживеят
нашето неизживяно
и ще оставим
някакво си наследство
само в имоти
защото не сме им показали
как се обича истински
Речник на раздялата
Остави болките си,
наредени по азбучен ред,
на бюрото му.
Това беше нейният
изстрадан тълковник
за неговите несгоди,
за нейния любовник.
На бюрото, там,
до отпечатъците на другите,
на онези, изгубените.
Свирепо отвори той грешките си,
терзанията ѝ.
На последната страница беше буквата „О“.
Пишеше:
Отслабвам.
Отбягвам.
Отрезнявам.
Отивам си
Отзиви
Все още няма отзиви.