Автор | Светослав Савев |
---|---|
Година на издаване | 2018-10-11 |
Размер на изданието | 120х210 |
Корица | мека |
ISBN | 978-619-7456-05-9 |
Редактор | Ива Спиридонова |
Художник | Капка Кънева |
Дизайн | Капка Кънева |
Откъс
Поезия на парадоксалното, сюрреалистично изживяване на любовта, зад което в един момент проблясват тъмни езера от неочаквана болка, в друг – лъчи от нежност. Сурови стихове, чиято енергия създава небеса, но и тежки, буреносни облаци.
Петър Чухов
Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим на няколко страници разстояние в „Момичето със слънчевите кафявости”…
Емине Садкъ
Свързани продукти
Малка книга с огромни думи в нея. Подстрекаващ подсмисъл, изключително точна и стройна линия в поредицата от избраните сонети. Фини образи, открояващи се в действителност, която на пръв поглед връща назад във времето, но при по-задълбочен прочит установява твърде много прилика със съвремието и изпълващите го събития.
Всяко тяло приема преходността в живота си като време за нежност, затишие преди истинско обичане, многоточие от посадени страхове, болест в самотността. Пластовете на сърцето изоставят пулса в чуждите тела. Мимикрия в толкова много вода – слюнки, сълзи, локви, ромон, реки, вълни, море, дъжд…
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата.
Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена „Диатриби“. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат.
Ива Спиридонова, редактор
Колко високо трябва да бъдеш, за да погледнеш през очите на птиците? Какво се вижда оттам? Губим ли очертания или от безкрая на небето те стават по-ясни?
В тази книга поезията на Яна Вълчева е на птичи полет от земята. И от високото на думите тя вижда, че ние, хората, можем да се поберем в зеницата на птичето око – веднъж пренебрежимо малки, като песъчинка от морския бряг, друг път огромни колкото целия свят. Прочетете написаното „В очите на птиците”. И в полета им също. Защото и Яна, както птиците, знае, че ние можем да бъдем и криле. Когато обичаме. Защото любовта е това, от което сме направени.
Ива Спиридонова, редактор
Отзиви
Все още няма отзиви.