Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал в „Малкият принц“, че най-същественото е невидимо за очите и може да се види единствено със сърцето, всички знаем това. На пръв поглед „Невидимо синьо“, новият роман на Лъчезар Ангелов продължава тази вечна тема, но тук отиваме към една друга философска гледна точка, онази на възрастните, които вече не вярват в приказки, защото сърцата на близките при Лъчезар Ангелов с времето се превръщат в… камък. А спасението от вкаменяването може би е в… синьото цвете. Очаквано и логично, познавайки отлично автора.
Романът продължава характерната авторска линия на съчетание от завладяваща история и дълбока философия, опираща се на редица интертекстуални връзки със световни творби и, разбира се, на безценен житейски опит. Основна тук е темата за загубата, търсенето и откриването, съществуването или несъществуването на смисъла, но пречупена през чисто човешкия поглед, елегантно съизмерена с признати авторитети в областта на изкуствата и изводите, които се налагат, не са модерна и търсена като ефект поза, не са натрапени, а по-скоро са философски заключения, продиктувани от житейския опит, идващи съвсем естествено и пораждащи нови и нови смислови интерпретации. И именно това е най-ценното у неговото писане, способността на текстовете му да те подтикнат да мислиш.
Сюжетът на романа не само разглежда човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното, но и ясно ни води към въпросите как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва… самотата. И продължаваме да се питаме – дали ставаме по-устойчиви, или по-безчувствени с времето? Има ли смисъл да търсим другия, ако още с раждането си сме обречени на самота? И друго – всяко сърце ли се превръща в камък? После се замисляме и за своето, понеже Лъчезар Ангелов елегантно успява да обмисли живота според себе си. И да ни провокира да сторим същото.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.296 кг |
|---|---|
| Автор | Лъчезар Ангелов |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Коректор | Мария Цветкова |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Корица | мека |
| Година на издаване | 2026-08-14 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Брой страници | 216 |
| ISBN | 978-619-7748-83-3 |
Откъс
Пътят беше прав като опънат конец и спрялата върху банкета кола се виждаше отдалече. Щом приближи достатъчно, той забеляза и суетящата се около отворения багажник жена. Рязко намали скоростта и подминавайки я, видя спадналата предна гума. Отби от пътя, спря пред колата ѝ, слезе и се приближи.
– Благодаря, че спряхте. Неудобно ми е да махам на колите, но не мога да се свържа с „Пътна помощ“, а никога не съм сменяла гума – изстреля тя на един дъх, като го гледаше право в очите.
Той не каза нищо, само махна неопределено с ръка. Вдигна капака на пода на празния багажник на нейната кола и извади резервната гума, крик и ключ за колелата. Слава богу, и трите важни в този момент предмета бяха по местата си. Свалянето на спуканата и монтажа на здравата гума му отнеха няколко минути. Нямаше кой знае какъв опит, но все пак преди много години, още преди да завърши гимназия, през лятната ваканция беше работил в сервиза на приятел на баща му и там научи доста неща за гумите и обслужването им. Смени гумата и внимателно затегна винтовете ѝ. Свали крика, извади от жабката на колата си манометър и за всеки случай измери налягането в резервната гума. Жената през цялото време говореше нещо, но той не я слушаше, защото не се интересуваше какво казва тя. Когато приключи, прибра всичко в багажника на нейната кола, качи се в своята и потегли. Погледна в огледалото за обратно виждане и я видя да гледа след него, застинала в странна поза, с ръка изпъната напред, с обърната нагоре във въпросителен жест длан.
Минути по-късно забеляза в огледалото колата ѝ да се приближава с висока скорост към неговата. Настигна го и изравни скоростта си с неговата, като усилено сигнализираше със светлини. Той отби встрани от пътя и спря. Тя спря зад него. Приближи се до колата ѝ преди жената да успее да излезе от нея. Тя отвори прозореца и му се усмихна.
– Дори не ми дадохте възможност да Ви благодаря. А със сигурност Ви дължа благодарност. Ако не бяхте ми помогнали кой знае още колко време щях да стоя край пътя.
Усмихна ѝ се и отново махна неопределено с ръка.
– Вие изобщо можете ли да говорите? – тя май се ядоса.
Той не каза нищо. Обърна се, качи се в колата си и пое напред по пътя. На следващата сутрин трябваше да изнесе лекция за прогресив рока и влиянието на бароковата музика върху него пред студенти по културология в университета, в който беше учил преди години, а следобед да проведе изпит по немска литература след Първата световна война – курс който от известно време водеше там. Студентите не проявяваха особен интерес към него, но все пак го посещаваха заради кредитите, които им носеше за магистърската им програма. Имаше и уговорена среща с декана на факултета, на която трябваше да решат с какво биха могли да заменят през следващата учебна година този курс, за да събуди темата по-голям интерес сред студентите.
Пристигна в града и се настани в хотела, в който отсядаше винаги когато посещаваше този университет. Веднага се затвори в стаята си. Докато сменяше гумата на закъсалата на пътя кола, се беше сетил, че след няколко дни изтича срокът в който трябваше да предаде една отдавна договорена статия за Георг Тракъл и отношенията му с Краус и Кокошка за алманаха на един от водещите немски университети, а част от текста имаше нужда от корекция, така че реши да посвети вечерта на несвършената работа.
За автора
Лъчезар Ангелов е роден в Елхово, но е жител на света. Завършва немска филология във ВТУ „Кирил и Методий“ – Велико Търново и икономика в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов.
През 1979 година в съавторство с Величка Стоянова превежда от немски на български език ранната драматургия на Петер Хандке – Peter Handke, Stücke I, Suhrkamp Verlag: „Каспар“, „Обругаване на публиката“ , „Пророчество“, „Самообвинение“, „Викове за помощ“.
През 2022 година излиза дебютният му сборник с разкази, наречен „Разминавания по еднопосочни улици“, който е номиниран за Националната литературна награда „Йордан Радичков“, 2023.
Първият му роман, „Тунел към изгрева“ излиза две години по-късно, през 2024.
Романът „Невидимо синьо“ е най-новата му книга.
Отзиви
Все още няма отзиви.