Да, обяснение в любов е тази книга. Любов към живота. Все по-всеобемаща и категорична, така че в теб и света ти да не остане място за нищо друго. И тук Иваномир Цанков не спира да раздава частици от себе си, защото е разгадал вярната формула на пълноценното живеене – раздаваш ли, си неизчерпаем, никога не достигаш края си, а се прераждаш отново и отново в онези, оценили мъдростта ти. И звучиш като блус. И си вечен, и оставаш, също като всяко добро стихотворение. А в „Обяснение в… живот“ има много от тях.
Ива Спиридонова, редактор
~~~
С третата си стихосбирка Иваномир Цанков отново ни пренася в своя свят. Свят, където за пореден път е насаме със себе си. И за пореден път е безкрайно откровен. А откровената поезия е стойностна и дълбоко интимна. Така дълбоко и интимно Иваномир разказва с поетичния си глас за страха от това да споделяме най-дълбоките си чувства; за страха да разменяме мисли, желания, близост, докосване… Разказва за демоните в нас и безпътищата, по които душите ни бродят. За това, че не победата, а все повече истината е важна. Вълнува се от това как избираме да живеем и да даваме и колко ценен е всеки ден, с който животът ни чезне.
…
Приемайки поканата за един реванш последен, с усмивка и чаша вино в ръка, Иваномир Цанков прави голямото си обяснение: „Обяснение в … живот“.
Диана Цанкова
| Тегло | 0.060 кг |
|---|---|
| Автор | Иваномир Цанков |
| Брой страници | 56 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2026-01-06 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 115х165 |
| ISBN | 978-619-7748-66-6 |
| Художник | Иваномир Цанков |
Откъс
БЕЗЦЕЛИЕ
Нямаш нужда от достъпни пътеки.
Нито от пътища лесни и ясни,
по които само хора се срещат
с вярна посока и правилно място.
Поеми на далечно безцелие –
там където никой не е минавал,
дето съкровища има безценни,
недокоснати още и невидяни…
И вървиш в поднебесната стая.
Стените ѝ – от елхова горичка.
Подът ѝ – пъстроцветна морава,
а таванът – светлосиня усмивка.
И приседнеш до някое изворче,
хвръкне в небето уплашено птиче,
а зад теб с любопитни очички
през храсталака лисиче наднича.
Поспре за минутка минаващ човек.
И той – без път и пътека – къде ли…
Поприказвате и тръгнете – всеки
в неговото си лично безцелие.
А утре другаде може да бъдеш.
А вдругиден… Няма как да познаеш.
Може би ще печеш раци и гъби
и звезди ще броиш в спално чувалче…
По безпътища душите ни бродят –
те вечно имат нужда от приказка.
Никой път където искаш не води,
а докъдето е правен да стига.
НАД НЕЩАТА
Каквото е за теб предназначено,
и без да искаш, ще си го получиш.
В себе си се връщай междувременно,
ако добра компания си търсиш.
И дишай, благодари и усмихни се.
Очите докъдето виждат – тръгвай!
И на момента от безкрая наслади се
и пътя си във край не го превръщай!
Не тичай подир никого и нищо –
тъй всичко ще отблъснеш и прогониш.
Спомни си стих любим и потопи се,
във някоя възвишена симфония.
И отпусни се, докато все още
съдбата ти от времето раздава.
Не ѝ се бъркай – остави я просто,
да си върши работата, както знае.
КАКВО ПО-ХУБАВО ОТ НОВИЯ ДЕН,
от новото безизвестно начало –
самичък да тръгна и в някой момент
да ме блъсне добро неочаквано.
И тази възможност – да уговоря
за себе си най-случайната среща
с онази прочута история,
след която не съм същият вече.
Какво по-хубаво – денят да е нов,
с един милион вероятности
да докосна с обич нечий живот –
някъде, за някого, някак си…
АХ, ТОЗИ ДЕН!
По дните в седмицата не живея –
не мразя понеделник, нито вторник;
във петъка не мисля за неделя,
четвъртък да е срядата – не моля.
Любимият ми ден е Днес отдавна –
не утре, не е вчера, а в момента;
работя Днес това, което трябва
и Днес се случва всичко непременно.
И винаги спокоен съм – не бързам,
защото да завърши Днес не може;
и да очаквам също нямам нужда,
защото Днес не може да започне.
Отзиви
Все още няма отзиви.