-25%

Обратната страна на света

9.00 лв.

Първата дума от тази стихосбирка е „стаята”. Последната е „обичам”. Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като  най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини.

Мария Касимова-Моасе

- +
Сподели

Първата дума от тази стихосбирка е „стаята”. Последната е „обичам”. Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като  най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна прашна стая. С пинсета подредени думи – една до друга, една върху друга, качващи се по рамената си звуци, които в миг се сриват и охкат от изненада.

Мога още много така да говоря за „Обратната страна на света”. Тази къща на стихове, която държите в ръцете си. Все така ще е. Ще говоря нелогично и на петна от думи, без форма и без старание за прилежност. Поезията ме води така. Разплита ми възлите, разплисква ми чашите, замеря ме с думи и образи, пренарежда ми смисъла, разбива ми броните. Води ме в светлото, пуска ме в тъмното, взима ми времето и часовника. Оставям ѝ се цялата. И ми е хубаво. И ми е вкусно. И нито едно стъкълце не сдъвквам в тези стихове. Само ги виждам как проблясват като светулки, скрити в празни раковини от охлюви. И чакам следващото проблясване. И следващото чакам, до безкрая.

Кос Атанас не е поет. Той е роден поет. От тези, за които нямаш думи. Както аз сега нямам. А когато думите свършат, ето тогава започва поезията.

 

Мария Касимова-Моасе

Тегло 0.150 kg
Автор

Кос Атанас

Година на издаване

2021-09-03

Брой страници

68

Размер на изданието

145х210

Корица

мека

ISBN

978-619-7456-51-6

Редактор

Ива Спиридонова

Откъс

Стаята на съньовете

 

Няма следи по стените, нито портрети,

няма завеси с ресни, нито мечета, стени няма дори;

има храст – роза столетна, разцъфнала бясна, чак до небето,

избуяла от дупка, избита човешки и грубо във пода,

насложен с мозайка от ситна и цветна изпечена глина

и дребни огледални парчета, и празни риби очи,

загледани в тежки колони от розови нишки и мрамор,

които се губят високо нагоре в тавана и облаци сиви,

дето светкат три свити кълбета, три светлини –

едното е месечината зимна, милостиня е другото,

третото, газена лампа в ръцете на дядо (Бог да го прости)

и после, съньове, буйни табуни от черни и бели коньове,

с диви гриви, дългокосми опашки и глезени стройни,

дето чаткат искрящо с яки копита по пода стоцветен

и шии извиват, в устрем неспирен да бъдат извечно,

но не, те погиват в капана на всяко пробуждане сетно,

сред златни сутрешни шарки и глух пухен писък

от онзи трамвай, скрибуцащ несретно по улица „Inferno“.

 

Стаята на шута

 

Пред покоите на детето царско любимо

клечат стражи, стегнати в броня и сърма

с остри черти и свити очи, с блясък от вино

и саби извити, и със заплата триста жълтици.

 

Вътре – тежки килими, тъкани с омраза

от персианските роби (а после убити)

и още, дърворезбано легло с балдахини

и завивки от турскосини меки коприни;

на стената – сукно, виснало с везана сцена

езеро, лилии, гола жена и хермелина

зад сукното, везано с болка и криви игли;

скришна врата, с брава от бронз (бича глава),

зад вратата, обкована с неказани тайни

а също и с черно мълчаливо желязо,

и после коридор от въздишки и тъмна прохлада,

дето снага извива тази тъмна прохлада

под трепкащи сенки от догарящи свещи

и аромат на похот и сладко безчестие,

и прегорели фитили, и опърлени косми

от сънливи дребни вампири, събудени диво

от шумкане ситно на стъпала без сандали

и шепот от нощни ефирни одежди,

увили горещото тяло на царската дъща,

която в дъното на този безкраен таен тунел

припряно отключва втора врата накована,

а тамо контури добива подземна тъмница,

застлана с ланшна изсъхнала слама

и опръскана с тъмночервени кървени дири

където, окован за врата, на ръждиви вериги,

лежи дрипав и жив, придворния шут,

осъден на днешния ден, преди точно година

на доживотен зандан, без жал и замяна,

защото мълва из палата мълви се отдавна,

че бил не само смешник и забавник, мръсника,

а и любовник на самата инфанта невинна.

 

Последната стая

 

И когато същия следобед

ти реши да омесиш хляб,

двамата без изненада открихме,

че сме загубили апетита си,

но това не уби твоето намерение

и ти донесе книжен пакет с брашно

и наивната си усмивка,

и бяла купичка с вода,

в която плуваше розов облак,

изпаднал от небето,

скрито зад очите ти;

и изсипа брашното върху масата,

добави няколко капки розова вода

и се зае да му придаваш форма

и живот, и смисъл, и любов,

но това продължи по-дълго

и от най-дългия следобед;

навън се свечери, после засветля

като черно-бяло кино, лентата забърза,

а времето поспря,

а ние все седяхме, негладни,

несигурни и неловко мълчахме,

свели погледи над масата,

дето бяха ръцете ти,

млади и красиви

и напрашени с брашно.

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Обратната страна на света“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички