„Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив – интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през призмата по-скоро на размисъла, отколкото на чувството. Това е труден и опасен път, своеобразно ходене по въже над бездна, в което поезията често изгубва себе си. Вероятно затова сравнително малко поети стартират по такъв начин – изглежда, че и поезията притежава свой инстинкт за самосъхранение. Но когато един подобен преход успее, за публиката остават изумлението и аплодисментите, а за автора – усещането, че е по-жив от всякога. Не смътно, а осъзнато, будно жив. Никое раждане не е лесно. А поетите се раждат, както се раждат звездите – сред прах, облаци и нестабилни състояния. И аз, като стар, но все още любопитен астроном, стоя зад стихотворния си телескоп и мисля, че ставам свидетел на тъкмо такова раждане. Затова нека запомним името Марина Арнаудова. То, струва ми се, тепърва ще предизвиква нашето внимание и нашия интерес. „
Кръстьо Раленков, редактор
| Тегло | 0.120 кг |
|---|---|
| Автор | Марина Арнаудова |
| Брой страници | 56 |
| Дизайн | Капка Кънева |
| Година на издаване | 2025-07-15 |
| Редактор | Кръстьо Раленков |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-57-4 |
| Художник | Капка Кънева |
Откъс
ГЛЕДНА ТОЧКА
Ще ме откриеш легнала
върху гърба на паднало божество –
скали, които издишат
последния дъх на юни.
Лъчи издърпват сянката ми
и я разливат в кръстовидни улеи.
От камъните край мен
отлитат пеперуди, родени от мараня
и прах от туристически обувки.
В шепата ми блещукат като последни капки дъжд
неизлети куршуми –
липсващите звезди от картата
към тази древна обсерватория
на страховете –
моето сърце.
Отзиви
Все още няма отзиви.