• Home
  • Книжарница

Отвън и отвътре или малките неща – Христина Панджаридис

17.00 лв.

Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“

 

~ Поезията на Христина Панджаридис е в съзвучие с ритъма на живота, с кръговрата му без начало и край, където Аз-ът е частица от всичкото, съдържа се в света и светът се побира в него, делничен, прозаичен, но и омайно вълшебен. Формите са идеални, думите не са излишни, природата диша чрез редовете, мисълта тръгва от съзерцанието. Стиховете ѝ се раждат като новото стръкче цвят напролет, узряват в зноя на лятото, пълнят се със сладост в цветната есен и заспиват в човешката душа през зимата. До следващото завъртане на колелото на живота, задвижвано единствено от любовта. В този смисъл, поезията на Христина е вечна и съвършена, такава каквато е и обичта. И отвън, и отвътре е само тя, малкото нещо, което ни прави човеци. ~

Ива Спиридонова, редактор

 

- +
Сподели

Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“

~ Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене – истинско и дълбоко. ~

Валентина Радинска, рецензент

~~~
~ В „Отвън и отвътре или малките неща“ отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, одухотворен и осветен от красотата. Христина Панджаридис владее умението да открива фин смисъл отвъд натрупаните пластове рутина. Тя успява да изрази невидимите течения, които се носят в сърцевината на неподвижните предмети, отношението на безразличната наглед природа и порива, скрит в неизменните състояния на човека, притиснат от житейските обстоятелства. ~

Мария Донева, рецензент

~~~ 

~ Поезията на Христина Панджаридис е в съзвучие с ритъма на живота, с кръговрата му без начало и край, където Аз-ът е частица от всичкото, съдържа се в света и светът се побира в него, делничен, прозаичен, но и омайно вълшебен. Формите са идеални, думите не са излишни, природата диша чрез редовете, мисълта тръгва от съзерцанието. Стиховете ѝ се раждат като новото стръкче цвят напролет, узряват в зноя на лятото, пълнят се със сладост в цветната есен и заспиват в човешката душа през зимата. До следващото завъртане на колелото на живота, задвижвано единствено от любовта. В този смисъл, поезията на Христина е вечна и съвършена, такава каквато е и обичта. И отвън, и отвътре е само тя, малкото нещо, което ни прави човеци. ~

Ива Спиридонова, редактор

 

Тегло 0.150 kg
Автор

Христина Панджаридис

Брой страници

104

Дизайн

Радмила Иванова

Година на издаване

2025-04-25

Редактор

Ива Спиридонова

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7748-46-8

Откъс

Оцеляване в тревата

Пробвам различни пръскачки
върху тревата в градината.
Водата подскача, ръси прохлада.
Добре ли тече? Напоява ли равномерно?
Преместѝ я по-наляво.
Лягам на земята.
Тревата се отдръпва,
прави ми място за лактите.
Пръскалката шуми отгоре
и мокри косите и устните, късите панталони.
Сигурно и в смъртта
пейзaжът е такъв.
Струята на дъжда те разхлажда
отвреме-навреме.

Череши

До оградата ти огромно дърво
(но в двора на съседите)
с червени череши
и изправена стълба.
Не ти дават и шепа,
не те канят да си набереш.
Случва се… не само във филмите.
Покрай теб всички са влюбени и се прегръщат.
Ти наблягаш на любовните романи.

Рокля

Открих я в черен чувал, натъпкан с дрехи.
Една от мамините рокли:
без ръкав, лилава, на дребни цветчета,
стигаше ми до коленете.
Полепна по тялото ми,
не подозирах, че е можело да си разменяме дрехите. Някога.

Тръгнах на море,
сложих я в куфара си.
Мама не беше виждала морето.
нека да ползваме по-красивата дума тук
Разхождах я по улиците,
вечеряхме в ресторант,
прегръщаше ни двете – без да знае –
русоляв, висок мъж, с позлатени рамки на очилата.

След трийсет години
бяхме отново майка и дъщеря.

Поравно

Под лозницата – маса и столове,
под нейния мърка котка.
Вятърът повдига полата ѝ,
гали краката – откраднати
от музея за изящни изкуства.
Мъжът – запалена клечка кибрит –
носи вино и чаши.
Пита я къде ще нощуват ръцете ѝ,
бавно разкопчава тялото си.
Под лозницата – равновесие.

Прекалено е –
делят го на две.

Все повече такива дни

Има дни, в които не ми стигат солта и хляба,
искам да вляза в един куфар
и да замина нанякъде.
Накъде? Не зная. Няма значение.
Далеч. Само далеч оттук.

Друг път си казвам,
че търпението ми не е пораснало –
има още много хляб да яде
и чифтове обувки да износи.
Още е крехко…
Давам му шанс да расте…

Заспивам на рамото на тъгата.
Сънувам, че купувам куфар
и я заключвам вътре,
а после я оставям на гарата.
Куфарът е красив, нов, ненадраскан.
Някой ще му хвърли око…
И ще го осинови.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Отвън и отвътре или малките неща – Христина Панджаридис“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Всички