-10%

Празновремие

12.00 лв. 10.80 лв.

Книгата е издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“. ​


„Празновремие“ е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова-Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си.

- +
Сподели

Книгата е издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“. ​


„Празновремие“ е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова-Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да потекат те във вените на всеки един от нас. Защото вселената не търпи празно пространство, само чака някой да го подреди и да отвори вратите му за всеки, който има жажда за живот. Влезте, ще се намерите!

Маргарита Петкова, редактор


Стихотворенията на Дарина притежават един вид превъзнесеност, но не от онази незрялата, копираната от учебниците по литература, а като искрено момичешко удивление от света – подредено, бих казала даже, сплетено по определени правила на стиха.

В стиховете има ритмичност и тук-там нарушение на тази ритмичност в някоя по-къса строфа, естествено поставена в рима. Това е много важен похват в писането на поезия, защото идеалната ритмичност навява инфантилност, а липсата ѝ пък носи претенция за артистичност. При нея тези неща отсъстват, като при все това стиховете ѝ не са лишени от нежност и мекота. Липсата на ритъм в строфата на моменти е най-важната точка, разчупването на сюжета в стихотворението, поантата, акцентът.

Макар че Дарина използва думи с общо значение като зов, любов, душа, бурни морета, надежда, които понякога носят малко банално звучене, искреността ѝ потушава това усещане и прави впечатлението, че тя изповядва стиховете си от дъното на своята душа ту като дете, ту като разголена жена. От строфите струи невинност и грижовно смекчава понякога жестоките ѝ откровения. Ето един пример, в който тя започва с клише и внася нужното заблуждение в началото, че след клишето ще постъпи следващо. Но не, то е там, за да се поднесе изненадата веднага във втората строфа:

На всички дните ни са преброени,

но нужно ли е все да ги броим.

При Дарина го има характерното за поетите ни разочорование и вяра в хората в едно. При нея има призив за човечност или по-скоро за вторично очовечаване на хората, загубили облика си в техническата епоха, в която живеем. Това се забелязва много силно в стихотворението „Никой вече не изпитва жал“, където се усеща разочарованието от злината на хората, също и във „Време“, където тя отрича техния страх и ги призовава към творене на смисъл. „Време“ е изключително зряло и силно стихотворение. Вижте края му:

На всички дните ни са преброени,

Тик-така тихо всеки следващ час,

Но запълнете дните си със време,

Отдадено на важното за вас!

Стиховете ѝ на моменти звучат напевно и афористично, сигурна съм, че част от тях могат да бъдат притворени в песен. Ето някои цитати като предястие към книгата:

Колко пъти ще ме унищожиш, за да ме побеждаваш? – из „Празна гравитация“

Незабавно този свят ти дава, същото което ти на него. – из „Огледало“

Не лекувай раните си с мен, аз съм огнище, не мехлем. – из „Мехлем“

Стихосбирката ѝ е озаглавена „Празновремие“, но всъщност вътре става дума за пълнотата на времето, която може да се изниже покрай нас, ако от разсеяност не я забележим.

В крайна сметка, за да не разтеглям прекалено въведението в поезията ѝ, ще завърша така – за мен стихосбирката на Дарина е едно разголване на женската душа в студения съвременен, самозабравил се свят. В книгата тази душа остава съхранена и жива, така както никога не би могла да остане из претъпканите улици на големия град.

Диана Петрова


Възможно ли е да опразним времето от суетата на стрелките, за да го изпълним със себе си? С това, което ни липсва между секундите? Кой ще се осмели да седне на празния стол, отвъд червената линия, идваща направо от сърцето и стигаща отново там? „В умората на вечерта на дните“ човекът се връща към себе си, към собствената си нищожност, за да открие същността си. Ако има сили да погледне в бездните, да признае истините, да опитоми болката… Ако… то „отвъд предела“ ще успее да запълни празнините и ще открие „двойно повече любов“. За която и безкрайността на времето понякога не стига.

Ива Спиридонова

Автор

Дарина Шопова-Станчева

Година на издаване

2020-05-26

Брой страници

88

Размер на изданието

145х210

Корица

мека

ISBN

978-619-7456-27-1

Редактор

Маргарита Петкова

Фотограф

Мартин Негрев

Дизайн

Наталия Алексиева

Откъс

ИМЕ

Най-новото ми име е Жарава,

защото пак започнах да горя.

Припомних си какво у мене става,

когато пожелая да творя.

Любов е вътре – в моето огнище.

Избухва всеки път като вулкан.

В сърцето ми, в душата ми тя пише.

Разгаря думи в търсещата длан.

Най-старото ми име е Жарава.

Защото се родих, за да горя.

И никога аз пак да не забравям,

че смисълът ми тук е да творя!


СТАРА СНИМКА

Познавате ли бялата тъга?

Тя често е приседнала на двора.

Плете чорапи с немощна ръка,

макар да няма вече в село хора.

 

И вехти снимки посред нощ тя гледа

завръща се далеч назад във дните.

В миг стаята от сива, става цветна,

косата ѝ – с блестящи букли живи!

 

По устните приплъзва се усмивка.

Очите ѝ са пълни със звезди

и грее в младост тази стара снимка,

превърната в реалност тук почти!

 

От грамофона музиката бликва

и стаята е цветна и живее,

танцува тази стара снимка,

танцува, смее се и пее.

 

А после сяда с бялата тъга

на стълбите пред прага изоставена,

вторачила се в звездната тъма,

да чака своя край почти забравена.


ДИВОСТ

Покори ме като вятър ураганен!

Разпилей ме безпощадно по света!

Победи ме! И ме имай, и ме нямай.

Пощади ме и обичай ме в нощта.

Като огън с пръсти ме изпепелявай!

Нежно, страстно ме рисувай под звездите.

Тялото ми и душата обуздавай.

И недей за белезите ми да питаш.

Обгърни ме със дъха си силен, властен

и се влей във мене като океан!

Отведи ме надалеч във порив страстен,

нежно ме стопи във топла длан.

А когато се събудя съгрешила,

не бъди до мен, за да ме притежаваш.

Аз да бъда само твоя съм решила!

… Но това не бива да узнаваш.


МУСКУЛ

Сърцето ми е мускул на ума ми

и всеки път ме води към Вселената.

Спечелиш ли сърцето ми на думи,

тогава плътски раждат се проблемите.

Обаче стигнеш ли великата печалба

да имаш на ума ми възхищението,

тогава, ах, единствено тогава

ще имаш мене, въпреки съмнението.

Сърцето ми е мускул и задвижва

уроците по пътя, без да спира.

Стигни дотам сърцето да те вижда

с ума, съзнал, че иска да те има!

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Празновремие“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички