Разплитането на Вселената – Александър Върхошков

Откъс

Струвало ли ви се е някога, че сте център на Вселената?

Че светът се върти около вас? Че сте главният герой в историята?

Ами ако ви кажа, че е истина – вие сте в центъра на Вселената!

Алиса Хол е посветила кариерата си на това да завърши последния проект на майка си – Вратата, портал за телепортация, който ще елиминира нуждата от всеки транспорт, полети, пътуване през океана или дори пътуване в Космоса.

Дейвид Кел е теоретичен физик, който от повече от две години работи по проект, който да ни позволи да надникнем какво се крие отвъд време-пространството.

Кевин Шейли е детектив в отдел „Убийства“. Въвлечен е в разследване за отвличане на малко момиче, което го изпраща в търсене на отговори отвъд представите му.

Какво е общото между тях ли? Научна мистерия с грандиозни измерения отпреди 15 години, която не е била разкрита, но може да има фатални последствия за нашия свят!

~~~

В центъра, повдигната като на пиедестал, се извисяваше Вратата – голяма конструкция от два съосни ринга. Вътрешният, по-малък ринг, се издигаше на върха на къса платформа, до която водеха няколко стъпала. Външният, значително по-голям, обгръщаше цялата платформа и беше направен от усъвършенствана керамика, която в сърцето си криеше някои специално проектирани сплави, през които преминаваше огромно количество електроенергия. Неговата функция беше да стабилизира портала.
Вратата имаше брат близнак в Мелбърн. Двата портала бяха програмирани така, че да се включат заедно, в един и същ момент и да се синхронизират. Екип от учени стоеше в лаборатория, много подобна на тази тук, за да може да наблюдава оттам и да вземе резултатите. Свързването беше на принципа на квантовото преплитане и енергията, създадена в тях, щеше да позволи формирането на тунел, или по друг начин казано – изтъняване на бариерата на пространството между тях, през който тунел тела с по-голяма маса да могат да преминават.
Вратата беше един от последните проекти, по които майка ѝ – Сара, беше работила преди смъртта си. Тя и екипът ѝ бяха стигнали до задънена улица. Но Алиса беше твърдо решена да го възобнови, да го направи успешен и да промени историята. Като се надяваше по този начин да почете паметта на майка си.
Баща ѝ, Стивън Хол, основател и собственик на една от най-големите и могъщи технологични компании в света – „Хол Технолоджийс“, не се противопостави, когато Алиса изрази желание да оглави отдел, който да възобнови проекта Вратата. Просто се съгласи да отпусне нужните ресурси и после я отпрати. Нямаше въпроси. Нямаше окуражаване. Нямаше възражения и правила. Надяваше се, че може би когато прояви инициатива да се занимава с един от последните проекти на майка си, това ще достигне до баща ѝ. Може би ще ги сближи някак. Но насреща си получи единствено безразличие. Не знаеше какъв е проблемът, още преди години се отказа да опитва да достигне до него и да разбере защо я отбягваше по този начин и с какво беше заслужила това отношение. Тази ситуация не я обезкуражи, каза си, че ще завърши проекта заради майка си, а може би ако успееше, баща ѝ щеше да започне да гледа по друг начин на нея и да я цени повече, а защо не и да направи опит да се сближат отново.
Докато течаха финалните приготовления, напрежението и очакването си казваха думата – почти никой не говореше и с изключение на шума, идващ от компютрите, беше абсолютно тихо. Всичко щеше да бъде толкова различно само след няколко минути.
– На мен ли ми се струва, или напрежението може да бъде разрязано с нож? – обади се неутралният глас на Джин – изкуственият интелект на „Хол Технолоджийс“, който асистираше в различните лаборатории. – Реших, че трябва да се намеся и да успокоя нещата.
– Благодаря, Джин – каза Алиса. Това предизвика няколко усмивки.
Днес щяха да включат Вратата и да измерят всички възможни показатели. Вероятно и да пуснат предмет през нея. Щяха да поддържат връзка с втория екип в Мелбърн през цялото време.
Единият от екраните срещу нея отчиташе времето и секундите се точеха безкрайно бавно. Още половин минута. Алиса се хвана, че е затаила дъх, и си наложи да диша. Притеснението сега нямаше да помогне. Знаеше, че са си свършили работата добре – всички симулации го доказваха. Щеше да се получи. Мамо, това е за теб – помисли си тя.
Времето изтече и Алиса се обърна към Вратата, като така видя момента на включването. Определено беше едно от най-запомнящите се неща, които бе виждала през живота си.
Пространството във вътрешния ринг плавно се изпълни с мека, синьо-бяла светлина. Тя стоеше стабилна. Нямаше нито звук, нито трептене. Всичко изглеждаше както според симулациите. Цялата лаборатория избухна в аплодисменти и викове на радост. Мониторите започнаха да показват пресни данни и графики. Всичко изглеждаше наред.
В следващия момент засвири аларма.
– Какво става? – попита бързо Алиса. Заля я силно чувство на притеснение.