Един лабиринт.
Четирима участници.
10 000 м до една твоя сбъдната мечта.
Това е Изпълнителят на желания!
Запиши се за кастинг сега!
ПОЖЕЛАЙ СИ НЕЩО…
Realisaster представя две постапокалиптични реалности, чиито герои трябва да преконфигурират целия си емоционален и битов багаж от Преди и някак да продължат напред Сега.
Действието на Вятър се развива в свят, доминиран от телевизията, в който всяка сфера на живота е превърната в реалити предаване. Оцеляват само онези от тях, които са интересни за гледане. А други, с които така сме свикнали, просто са свалени от ефир.
Действието на Мъгла се развива в реалност, доминирана от изкуствения интелект, който в един пределен момент на развитие „решава“ да се самоизключи, предизвиквайки трайно прекъсване на всички мобилни и дигитални комуникации и унищожавайки облачното пространство заедно със съхраняваното на него изцяло дигитализирано знание на човечеството.
Това са историите на обикновени хора, изправени (или все още не) сред руините на зоната си на комфорт. Всеки сам с отговорностите си. Накъдето и да погледне – дебел слой прах и тухли, а в очите на другите – собственото му объркване.
| Тегло | 0.100 kg |
|---|---|
| Автор | Марина Котева |
| Брой страници | 64 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2025-03-11 |
| Редактор | Петя Димитрова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 105х148 |
| ISBN | 978-619-7748-44-4 |
| Художник | Гергана Стоянова |
Откъс
ГЛАВА ОТ РЕЦИКЛИРАН РОМАН
Не са нищо особено те двамата.
Не си харесват работата. Съответно мразят понеделниците.
Гласуват по навик.
На Коледа и Великден по инерция ходят на църква и ритуално украсяват елха и боядисват яйца.
Романтична вечеря, цветя и бонбони на Свети Валентин и костюми на Хелоуин.
Ако ги попиташ каква музика слушат, ще отговорят „Радио“.
Ако ги попиташ какво работят, ще смънкат „На компютър“.
Свалят нелегално сериали, но понякога си позволяват fast food и кино.
Въобще – най-банални образи. Обаче попитай ги „А как се запознахте?“ – „Преди 15 години във форум за поезия“. Тя пишела проза, той – поезия. Тя следвала психология, за да изгражда по-добри герои, обличала се в черно, гледала лошо и работела скучни нощни смени. Той записал икономика по принуда, нарочно спял през нощ, хранел се основно с кафе и цигари, играел в аматьорска театрална трупа и работел като охрана в музей. През нощите тормозели онези свои съфорумници, чиято основна тема не се развивала отвъд луната, звездите и на любимия блясъка в очите. А дните прекарвали в преследване на вдъхновението из лабиринтите на модерното изкуство.
Вече от години никой от двамата не пише, но пък музеите им действат успокояващо. Животът им се разтяга от петък до петък и от заплата до заплата с връхни точки морето през август и планината през март. През уикенда – вечеря навън и бар с приятели или културно събитие. Но пък се хранят и спят добре, спортуват, пият витамини и не изглеждат като призраци. По-скоро хартиени фигурки, направени от страниците на ненаписан роман. Едничката посока на сюжетната им линия – да избегнат рециклиране. Че ако ги рециклират, все едно никога не са били измисляни.
Често в неделя, за да не мислят за понеделник, се разхождат из някой музей и се надяват, че той, животът, както енергията, както водата, не се губи, а преминава в друга форма, в друго състояние или просто мигрира в нова среда.
Те двамата никога не знаят какво да кажат като ги питат „Как сте?“, но иначе са много социални – обичат да срещат нови хора и с нетърпение чакат разговорът да стигне до:
– А как се запознахте?
.
Отзиви
Все още няма отзиви.