Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“ 2023
~~~
„Сълзата на Орфей“ е четвъртата самостоятелна история от поредица с криминален характер, като предишните три книги в нея са „Дестинация за самотници“, „Мистерии по вечерно време“ и „Сценарий по часовник“.
Николай Чернев (брокер на недвижими имоти) е изпратен от своя шеф, Иконописов в далечен провинциален град. Там той среща приятел от казармата, който работи като горски пазач и има сестра, която не може да говори. За подобряване на състоянието ѝ са необходими много средства.
В този град често се споменава древна легенда за мистериозно медно съкровище. По някое време горският изчезва безследно в местностата, конкретно свързана с тази легенда. Чернев и сестра му тръгват да го търсят.
Отвлечени са и попадат в подземна галерия. Водещата теза за тяхното отвличане е, че са попаднали на следите на съкровището. Постепенно научават, че се намират в нелегален подземен център за емигранти, насочили се към Европа. Оказва се, че тези хора не отиват никъде, а им биват вземани вътрешните органи и впоследствие биват умъртвявани. Каналът за осигуряване на донори обаче вече не действа и идва ред на други, случайно попаднали в района хора…
Историята е измислена на базата на логично възможни ситуации.
Кирил Петрунов
~~~
Не за първи път Кирил Петрунов заплита умело нишките на невероятни истории, създава вълнуващи сюжети и успява да държи читателя жаден за развръзка до последната страница. Героите му са живи, сякаш взети от кръговрата на дните ни и поставени в необичайни, но напълно възможни ситуации. Но в „Сълзата на Орфей“ авторът засяга и съвременни световни проблеми, които чакат своето разрешение в глобален план и с това този роман става не само интересен за четене, но и ценен и безспорно актуален литературен факт.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Кирил Петрунов |
| Брой страници | 128 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2024-10-21 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-38-3 |
Откъс
– Добре! Разбрахме се. Ще предприемем каквото е необходимо! Хайде, лека нощ!
– Лека нощ!
Чавдаров дръпна вратата и прекрачи, а асансьорът плавно преглътна надолу.
Чернев постоя сам още известно време на площадката, докато стълбищният автомат угаси осветлението, после се прибра в апартамента си и врътна ключа. Беше един и половина през нощта. Остави да свети единствено малката нощна лампа. Сънят бягаше от очите му. Усещаше се уморен и възбуден едновременно. Намести се във фотьойла и изпъна крака. В другата стая Брезеида отдавана спеше, изтощена от преживяното и натрупалата се умора през последните няколко дни. Блещукащият циферблат показваше, че бяха седели и разговаряли около три часа. По-точно, беше говорил само Чернев.
Чавдаров пристигна към десет и половина, макар че Чернев му се беше обадил доста по-рано. Специфичните му служебни задължения, свързани с борбата с организираната престъпност, обаче го бяха задържали.
Този път нямаше насмешливи подмятания и шеги. Чавдаров интуитивно усети, че работата е сериозна още след първите думи, изречени от Чернев по телефона, а и от личен опит знаеше, че при неговия стар познат празно няма.
***
Колкото и да не му се искаше на Чернев, пред очите му отново всичко започна да се повтаря но този път предрешѐно под формата на разказа пред Чавдаров.
Самият оригинал беше толкова зашеметяващ и блокиращ, че Чернев, вече сам претръпнал, имаше неестественото усещане, че се явява като някакво трето лице, станало неволен свидетел на някаква чужда история.
За съжаление не беше така.
***
Чернев паркира колата малко по-надолу в еднопосочната уличка, странично от офиса. Беше забелязал, че следобяд, когато слънцето се завърташе и печеше серсемски, точно там околните сгради хвърляха сянка.
Тъкмо понечи да слезе, когато от началния край на уличката се разнесе рев на двигател и звук от метално стържене.
Чернев погледна в огледалото и благослови. Причината беше ясна. В края на уличката се мъдреше скромният като бронетранспортьор джип на шефа му – Иконописов. Само той можеше да паркира като телепортиран. Двата контейнера за боклук, чинно тръгнаха, като при гарова маневра, един след друг надолу по тротоара. Зад затъмнените стъкла на колата самият стрелочник още не се виждаше.
***
Чернев се запъти към входа на офиса. Иконописов също слезе и огледа щетите.
– Само малко бронята – каза той, щом Чернев наближи.
Чернев несведущо вдигна рамене и даде път на шефа си.
– Глася една работа – по стълбите вече заговори Иконописов. – Завчера бях в министерството!
Чернев се усмихна наум.
– Надявам се да ти допадне – продължи шефът. – Освен това трябва да се мисли с перспектива, нали? Необходимо е да се обадя на още няколко места, за по-сигурно.
– Добре е човек да е предвидлив – отбеляза Чернев и се изсули от опеката на Иконописов, зацепвайки в най-далечния ъгъл в стаята на брокерите.
Нещата обаче не спряха дотук.
Отзиви
Все още няма отзиви.