Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Илиана Петкова, автор
12.00 лв.
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Илиана Петкова, автор
Тегло | 0.250 kg |
---|---|
Автор | Илияна Петкова |
Брой страници | 64 |
Дизайн | Галислав Асенов |
Година на издаване | 2022-05-10 |
Редактор | Маргарита Петкова |
ISBN | 978-619-7456-69-1 |
Корица | мека |
Размер на изданието | 145х210 |
Художник | Галислав Асенов |
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов.
Аз
Убождане от игла, ухапване от смъртта.
Целуната от живота и заспала върху греха.
Обичаща много- с недоверчива ръка,
протяга се, за да хване юздите.
Да впрегне мечтите си,
които я чакат на третия завой.
Първичност
Егоистична, а толкова даваща.
Първична, а толкова страхлива.
Любима и толкова омразна.
Красива, а всъщност наказана.
Сънувах, че съм щастлива.
Муза
Двор без къща, път без посока, луна без звездите.
Детето в теб избра да остарее бързо
За всички вас, които вярвате, че четенето е красиво, ви представяме един продукт, създаден с много любов. За уютните вечери с книга, която да облечете в грижа и обич с нашата нова книжна дрешка. За любителите на поезията, ви предлагаме „От мен до другото безсмъртие“ в комплект с красивата подвързия, вдъхновена от самата книга.
Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен. Акт на умиране , акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. „Езикът, на който умирам”. И същия, на който обичам.
Всяко тяло приема преходността в живота си като време за нежност, затишие преди истинско обичане, многоточие от посадени страхове, болест в самотността. Пластовете на сърцето изоставят пулса в чуждите тела. Мимикрия в толкова много вода – слюнки, сълзи, локви, ромон, реки, вълни, море, дъжд…
Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на „Приятелят, когото нямам„, да разгледам, да разбера и да открия отговорите на въпроси, които досега не бях задавал на никого.
Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че „ще бъде пролет“, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. „Мъничко време“, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…
Колко високо трябва да бъдеш, за да погледнеш през очите на птиците? Какво се вижда оттам? Губим ли очертания или от безкрая на небето те стават по-ясни?
В тази книга поезията на Яна Вълчева е на птичи полет от земята. И от високото на думите тя вижда, че ние, хората, можем да се поберем в зеницата на птичето око – веднъж пренебрежимо малки, като песъчинка от морския бряг, друг път огромни колкото целия свят. Прочетете написаното „В очите на птиците”. И в полета им също. Защото и Яна, както птиците, знае, че ние можем да бъдем и криле. Когато обичаме. Защото любовта е това, от което сме направени.
Ива Спиридонова, редактор
Отзиви
Все още няма отзиви.