Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Илиана Петкова, автор
12.00 лв.
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
Илиана Петкова, автор
Тегло | 0.250 kg |
---|---|
Автор | Илияна Петкова |
Брой страници | 64 |
Дизайн | Галислав Асенов |
Година на издаване | 2022-05-10 |
Редактор | Маргарита Петкова |
ISBN | 978-619-7456-69-1 |
Корица | мека |
Размер на изданието | 145х210 |
Художник | Галислав Асенов |
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов.
Аз
Убождане от игла, ухапване от смъртта.
Целуната от живота и заспала върху греха.
Обичаща много- с недоверчива ръка,
протяга се, за да хване юздите.
Да впрегне мечтите си,
които я чакат на третия завой.
Първичност
Егоистична, а толкова даваща.
Първична, а толкова страхлива.
Любима и толкова омразна.
Красива, а всъщност наказана.
Сънувах, че съм щастлива.
Муза
Двор без къща, път без посока, луна без звездите.
Детето в теб избра да остарее бързо
Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти „Амаркорд“ е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и „кинокадрите“ на Фелини, Превер, Джим Морисън и Лорка, но крайно своеобразна и създаваща свой собствен метаезик и свят. Времето е необратимо, а декември е безсмъртен като паметта, която се отлепва от думите, за да се превърне в нас. Можем да достигнем края на пътя, само ако се върнем там, където сме били винаги.
Книгата е издадена с подкрепата на Община Панагюрище по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.
Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен. Акт на умиране , акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. „Езикът, на който умирам”. И същия, на който обичам.
Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че „ще бъде пролет“, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. „Мъничко време“, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…
Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт.
Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на „Приятелят, когото нямам„, да разгледам, да разбера и да открия отговорите на въпроси, които досега не бях задавал на никого.
Отзиви
Все още няма отзиви.