~ Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата, започват да… светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата. ~
Камелия Кондова, редактор
~~~
~ Откриваме ли се или се губим, преминавайки през сезоните на живота?
Търсим ли се в чужди отражения? Рисуваме ли се в очите на другите?
Научаваме ли се да сме достатъчни? Отвътре. За да я има. Светлината.
Днес. И утре. И след това.
Или живеенето се превръща в изчезващ зад ъгъла спомен? ~
Елена Стоянова, автор
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Елена Стоянова |
| Брой страници | 92 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2025-09-18 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-60-4 |
| Художник | Елена Стоянова |
Откъс
АКО (СЕ) ЗАБРАВЯ НЯКОЙ ДЕН…
Аз искам да запомниш
най-доброто в мен.
Да съм завинаги такава –
посрещаща с усмивка
всеки ден.
Безкрайно вдъхновена, до забрава.
Аз искам да запомниш
най-доброто в мен –
момиче, в красотата на живота
лудо влюбено,
което всеки миг на нежност,
подарен от теб,
в сърцето си е сбрало,
някога изгубено.
ЗАЕДНО
Кафето сутрин, ако искаш – с мляко.
И кратката раздяла с „Хубав ден!“.
Разкошеството някой да те чака.
И този някой да очаква мен.
Следобеди със сладки аромати,
въздишките по повод филм любим.
И всякакви вълнения крилати,
с които нощем можем да летим.
И нежността на тънкото ми кỳтре.
И ласката на моята коса.
Не мога да ти обещая „утре“,
но мога „днес“ да ти го подаря.
ВЕЧЕ ЗНАМ!
За да обичаш,
трябва да си бил
на дъното
и да си вкусил
от горчилката на времето.
Да си почувствал на сърцето си
болезнената истинност.
Да си разкъсал тежките окови
на… вината.
КАК ДА СЪМНЕ?
Виждаш ли се всъщност в огледалото
или си… бездарно отражение.
Как живеят частите от цялото?
Търси ли си Аз-ът опрощение?
За това, че същността си пренебрегна,
че остави да го води „общото“,
че попречи на сърцето да „прогледне“ –
в огледалото настъпва… нощ.
НАПУК НА МОРАЛИСТИТЕ
Една тъга в усмивката ѝ има,
но няма силата да притъпи
жаждата ѝ за живот, неустоима,
която с доза страст да утоли.
Отзиви
Все още няма отзиви.