Сезоните на самотата

15.00 лв.

СПОДЕЛЕНИ СЕЗОНИ
Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на „Сезоните на самотата“ – като редактор.
Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и поезията не можеш да излъжеш. Зоя не се е и старала да лъже. Просто е нарисувала с думи различните състояния на самотата, „възпяла“ е отсъствията и се е опитала да се потърси, изгубена след загуби, в метафорите. Намерила се е, твърдя и като читател, и като редактор. А сега ще намери и теб, скъпи читателю! Защото споделената самота стига до друго сърце и става по-поносима. Защото и твоята самота ще се припознае в изповедите на Зоя и от болката ще разцъфне красивото. Зная, че ще го видиш. Ето такива неща прави поезията…
На добър час на тази споделеност!

Камелия Кондова, редактор

- +
Код: 978-619-7748-23-9 Категория: Етикети: , , ,
Сподели

СПОДЕЛЕНИ СЕЗОНИ
Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на „Сезоните на самотата“ – като редактор.
Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и поезията не можеш да излъжеш. Зоя не се е и старала да лъже. Просто е нарисувала с думи различните състояния на самотата, „възпяла“ е отсъствията и се е опитала да се потърси, изгубена след загуби, в метафорите. Намерила се е, твърдя и като читател, и като редактор. А сега ще намери и теб, скъпи читателю! Защото споделената самота стига до друго сърце и става по-поносима. Защото и твоята самота ще се припознае в изповедите на Зоя и от болката ще разцъфне красивото. Зная, че ще го видиш. Ето такива неща прави поезията…
На добър час на тази споделеност!

Камелия Кондова, редактор

 

Тегло 0.150 kg
Автор

Зоя Гаргова

Брой страници

64

Дизайн

Радмила Иванова

Година на издаване

2024-05-10

Редактор

Камелия Кондова

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7748-23-9

Художник

Десислава Гаргова

Откъс

ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ

Поглеждам се в огледалото и се стряскам –
застаряваща светлоока жена. Непозната.
Младостта се е вплела в посивялата ѝ коса,
а смехът – в дълбоките бръчки.
Годините ѝ са оцветени като чергите на баба ѝ –
радости и болки – на ивици.
Сама, от всяка суета освободена.
Освободена някак странно, постепенно.
По-търпелива, по-добра.
Прощаваща. И опростена.

 

БЕЗСЪНИЦИ

Запилял се е някъде, знам ли къде,
подгонил спомени, забравени срещи,
запомнил смеха, думи казани или неказани…
След среща със стари приятели всичко е друго,
Плаши ме тъмнината и се питам:
Отминало ли е всичко? Никога ли няма да се случи?
Защо не идва сънят?

 

ПРЕДПОСЛЕДЕН СЕЗОН

Вали, хладно е.
Завивам се в тъгата си.
Зимни са мислите.
Чакам слънцето.
Всичко е думи – написани, изречени.
Обещават, свързват, разделят.
Словата на живите, а на мъртвите?
Онемели, оставили само записаното –
безмълвни парещи въглени.
Искам да чуя гласа ти.
Търся началото,
прескачам през годините,
избирам светли багри, за да нарисувам спомена.

И да стигна до самотата накрая.

 

МОРЕ В АЛБУМ

Вдъхвам свежестта на утрото.
Слънцето ме обгръща с топлина.
Затварям очи и неволно потъвам в спомена,
бавно пълзящ, като дългия ден.
Пак съм там, тичам по пясъка и се гоня с вятъра,
Чувам смеха на децата,
шума на вълните,
със соления вкус на усните ти.

 

ЛЯТО Е

Обичам багрите на здрача,
пастелни, нежно-променливи,
и това притихнало очакване,
замряло сякаш, нерешително и плахо.
И болката на слънцето,
потъваща зад хоризонта бавно,
Дали ще може да се върне?

Внезапен сняг покри земята.
Замислих се за зимите,
които ни връхлитат изведнъж,
за цъфналите нарциси –
дали ще оцелеят в този неочакван студ?
Колко сме безсилни пред съдбата,
преплела мрак и светлина,
със ситен скреж попарила главите ни –
все тъй в очакване на пролет.
Това, което ни подканя
да тръгнем въпреки студа,
е лудата увереност, че ще успеем,
прекрачили поредната поледица,
душите си да стоплим.
И като стръкчето трева, за слънце зажадняло,
ръка протягам, за да те докосна.

Забравила, че е замръзнала земята.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Сезоните на самотата“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички