Спомням си, че и без теб съм живяла…

ИЛЮЗИЯ

Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.

Сега съм у дома. Спокойно спя.

А ти си бил със сянката ми само.

Със нея си говорил цяла нощ.

И с нея си се любил – не със мене.

Художнико, ти никак не си лош,

ала картината ти е студена.

А сянката навярно ще мълчи.

И сигурно ще ѝ хареса много.

Ако това са моите очи –

забравил си да нарисуваш огън.

Забравил си да нарисуваш ден.

Да, аз разбирам – сянката не свети.

Ала защо я припознаваш в мен.

Приличаш ми на всичките поети,

които ме измислят в някой стих.

И запомни, преди да кажа сбогом –

на теб и на поетите простих.

На сянката, художнико, не мога!