Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет.
Валентина Радинска, редактор
~~~
Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог.
В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас.
И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича.
Роза Боянова
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Елена Янева |
| Брой страници | 64 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2025-07-29 |
| Редактор | Валентина Радинска |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-58-1 |
| Художник | Радмила Иванова |
Откъс
ВИСОКАТА ДУША
Не е моя работа да спасявам света.
Това, което мога да сторя,
е да разказвам.
Мога да си измисля един
по-реален от другите славей
и да опиша
дъжда, притаен в перушината му.
Мога да чуя мелодията
на вятъра
в стъпките на самотния жерав,
закрачил през зимните ниви,
вцепенен от снега.
Немилостива, разтърсваща
с продължението си гледка –
и той, и аз вече знаем,
че никога няма да танцува отново –
какво като плодоносна
и жертвоготовна е
до свършека на очите му есента!
Така че – не е моя работа да спасявам света.
Това, което мога да сторя, е
да не спирам да те обичам.
Да не спирам да говоря за любовта
в най-протегнатата си дължина.
На хълм, на смрачаване, напосоки,
в посоката на всички сърца.
В сърцето на моя брат
и на сестра ми.
В сърцето на целия свят
мога да се прицелвам
с букет от божури през май,
да вярвам
в разцъфтели врати без ключалки,
в непреклонната хубост
на откършената от лятото младост
на позлатените небеса.
Много е.
И е малко.
Каквито са всичките малки
наши надскачания,
всяка по-рязка промяна на времето, всяко
иззвънтяване на прозрачен комар
или сблъсък на чаши.
Наистина мога да не преставам
да говоря за любовта.
В такта на нескончаемото накланяне
на телата ни към земята, бих могла
да разказвам…
На теб. На всичките мои сестри.
И на братята ми.
Ненужно и нагласено е друго спасяване,
камо ли на света.
Това, което мога да сторя, е
да помилвам.
Да укрепя коленете на красотата ви,
гръбначния стълб на усмивките,
гравитацията в ставите…
Казват, душата тежала двайсет и един
грама…
За всичкото нейно останало се мълчи.
Обаче аз знам.
Когато говорим за любовта се добавя
поне сантиметър към
височината ѝ.
КЛЮЧОДЪРЖАТЕЛ
Ти, мой дъжд –
като стар механичен будилник,
килнато слънчево колче,
колчем
посегна да ти навия стрелките –
ме плисваш,
перваш ме по ръката:
НЕ ПИПАЙ!
Лакомство са мъглите.
Бурканчета дюлево сладко
с вкус на индрише
и на вятър.
И ръмиш,
и ръмжиш,
и мърмориш,
и ме пълниш с любопитство и влага…
И надничам,
и си мокря чорапите
в сепната, блеснала локва –
ключалката
на небесните ти долапи.
ЛИМОНИ И ЛИСИЦИ
„Хванете ни лисиците! Онези малки пъргави лисици…“
Валентина Радинска
ти също казвам трябва да напишеш
стихотворение с лимони и лисици
цитрусите
ти подхождат бива те
в подправките
и тъй са маслени и етерични
средиземноморски а лисиците
са друга работа не са
стада препускащи през прерия бизони
прах не вдигат с тропот
стъпват скришом
вдишват
електричества и козини късото
съединение им е в характера
трудни са
лисиците
не настоявай
не ги сравнявай с рижи портокали
въобще
избягвай цветовата гама
и красивите безсъдържателни съждения
ръждиво
е подобно съчетание
лимон-лисица
лесничеят
да се занимава
по-добре
хвърли нагоре някой жълъд
и го улови преди да падне
и стане маса в трапезарията ти
където сутрин фруктиерата е празна
а ти си пълен
със следи
от лапи
Отзиви
Все още няма отзиви.