Тъгата – домашен любимец

ТЪГАТА СВЕТИ

Не зная дали това, което не ни убива, ни прави по-силни, но осъмваме по-човечни. Откривам го всеки път, когато се срещна с Поезията и не спирам да се удивлявам как тъгата, болката, невъзможността да дишаш дори – се превръщат в красота и…прошка. Това ми причиниха стиховете на Росица Каркальова още при първата ни среща. Малко по-късно тя ме допусна и като съучастник тези стихове да заживеят между две корици и да потеглят към читателите си. Благодаря ѝ за доверието, но още повече ѝ благодаря, че е отгледала такава Тъга – безспорен белег за наличието на Поет. Ако животът допуска,(направо изисква!) компромиси, в „Тъгата – домашен любимец“ е точно обратното. Няма никакъв компромис пред белия лист. Метафората те приютява в света на поета Росица и…не ти се излиза от там. Защото е тъжно, но е честно. И…много цветно. Самата Роси го е написала „И съм твърде цветна картина. Затова съм излязла от рамката.“ Очите ѝ на художник светят през и над думите и ги опитомяват до една пораснала, извисена тъга, която ме връща на „изходно положение“ – да не зная дали съм по-силна, но да съм уязвена от …човечност. Това не са редакторски признания, а читателски такива.

Скъпи читателю, ще те връхлетят и теб различни вълнения след срещата с поезията на Росица Каркальова и неизбежно ще станеш следващия съучастник в отглеждането на тъгата. Няма да е безболезнено, но ще е красиво!
На добър час!

Камелия Кондова, редактор

~~~

„Тъгата – домашен любимец“ е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR–кода, публикуван в изданието.