Ти

С колко голям емоционален заряд може да бъде заредено обикновеното местоимение ТИ? И как това ТИ може да се превърне в нещо друго, значително и съдбовно?

ТИ са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения.

„Обичам този мъж.

Той се влива безшумно

в реката на дните ми,

насища глада за сънища

и смисъла за събуждане.

…

Обичам този мъж –

Мъжът, който може да плаче.

И е толкова хубаво,

когато се смесват

сълзите ни“ – Е. В. Ебори

„Спиш до мен.

Прекрасно е

да попивам дъха ти,

да докосвам ръката ти,

овала на твоето тяло.

Очите ти кадифени

ще се пробудят.

Ще се окъпя в тях,

а с твоята усмивка

ще изгрее денят!“ – М. М. Ебори

От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също възраждащо усещане на взаимност и взаимно проникване, на сливане, което прави местоимението ТИ многозначимо. И равнозначно на НИЕ! Равнозначно на съзвучие, хармония и мъдрост на чувствата!

Ваньо Вълчев