С колко голям емоционален заряд може да бъде заредено обикновеното местоимение ТИ? И как това ТИ може да се превърне в нещо друго, значително и съдбовно?
ТИ са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения.
„Обичам този мъж.
Той се влива безшумно
в реката на дните ми,
насища глада за сънища
и смисъла за събуждане.
…
Обичам този мъж –
Мъжът, който може да плаче.
И е толкова хубаво,
когато се смесват
сълзите ни“ – Е. В. Ебори
„Спиш до мен.
Прекрасно е
да попивам дъха ти,
да докосвам ръката ти,
овала на твоето тяло.
Очите ти кадифени
ще се пробудят.
Ще се окъпя в тях,
а с твоята усмивка
ще изгрее денят!“ – М. М. Ебори
От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също възраждащо усещане на взаимност и взаимно проникване, на сливане, което прави местоимението ТИ многозначимо. И равнозначно на НИЕ! Равнозначно на съзвучие, хармония и мъдрост на чувствата!
Ваньо Вълчев
Отзиви
Все още няма отзиви.