-20%
  • Home
  • Магазин

Тотко и трите изпитания. Изпитание второ

17.60 лв.

В тази книжка нашият любим герой Тотко, заедно с най-добрия си приятел, кучето Бърки, се изправя пред второто изпитание, на което ще го подложи злата вещица Фрида, която иска да отнеме къщата му. Разберете какви невероятни неща му се случват и дали и този път той ще се справи!

- +
Сподели

Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му – Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни за неговата смелост и всеотдайна служба.

В тази книжка нашият любим герой Тотко, заедно с най-добрия си приятел, кучето Бърки, се изправя пред второто изпитание, на което ще го подложи злата вещица Фрида, която иска да отнеме къщата му. Разберете какви невероятни неща му се случват и дали и този път той ще се справи!

Тегло 0.350 kg
Автор

Тина Маркова

Брой страници

76

Дизайн

Моника Комарницка

Година на издаване

2024-04-04

Редактор

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов

Корица

твърда

Размер на изданието

70х100/16

ISBN

978-619-7748-13-0

Художник

Райчо Маринов

Откъс

ЕДНА СТАРА ПОЗНАЙНИЦА,
НА КОЯТО ВСИЧКИ ЩЯХА ДА ЗАВИЖДАТ

една година от последната среща на малкото момче и неговия най-добър приятел, кучето Бърк, с неприятната особа, която се навърташе на техния покрив. Тайничко се надяваха, че повече няма да видят зловещото лице на вещицата Фрида. Дори се бяха споразумели да не говорят повече за нея с идеята, че завинаги ще я забравят.
Само че докато те всячески се опитваха да не мислят и да заровят надълбоко спомена за нея, тя ежедневно и ежеминутно мислеше за тях и тяхната малка къща, свидния им дом. Отне ѝ цели дванайсет месеца да мисли и премисля колко по-трудно да е второто изпитание, на което да ги подложи и именно то да я приближи към заветната ѝ мечта. Представяше си вече как се излежава, как след време се спускат големи паяжини от тавана, как прилепи висят с главата надолу в кухнята, а пердетата със сигурност щяха да бъдат изработени от изискани черни платове. Нямаше търпение прах да покрие всяка мебел и первазите на прозорците, а стъклата им да не личат от мръсотията на уличния смог. Стените в този дом щеше да покрие с черна боя, щеше да застеле черен килим, да постави черен диван, да се къпе в черна баня и да се разхожда из стаите с черни домашни чехли. Предусещаше, че лесно щеше да свикне с такъв живот. Щеше да побере всички свои тайни в мазето – казана ѝ за магии и стотиците малки стъклени шишенца и епруветки с отвари, билки и алхимични рецепти. Представяше си как изхвърля на боклука абсолютно всичко и как нямаше да остави нито един спомен от детето и семейството му. А на нея – всички щяха да ѝ завиждат!
Вещиците бяха коварни същества, но те също си имаха свои правила и ги следваха неизменно. Беше им забранено да изземват къщите на децата без да им дадат шанс да спасят това, което смятаха за свое. Имаха право най-много на три опита. Първият вече беше неуспешен, но, слава богу, ѝ оставаха още два. Това и още куп други дреболии я бяха изнервили до краен предел. И това куче… ах, как ме дразни само, все обикаля наляво-надясно, място не си намира! Ама че животно, с толкова много енергия, изтощително е само докато го наблюдаваш. Толкова непохватно създание, само се спъва в тези дълги уши и за какво изобщо му служат те, само му пречат. Тя не разбираше и не харесваше кучетата, и не искаше да има нищо общо с тях. Къде-къде по-добре беше да имаш котка, мързелива и излежаваща се по цял ден на слънце. И понеже не спираше да мисли за тях и за дома им, най-накрая в главата ѝ се загнезди следващият пъклен и коварен план. Пооправи сиво-бялата си коса – все пак, освен проклета, беше и суетна жена, ухили се доволна от себе си и се запъти към двора, където да ги причака.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Тотко и трите изпитания. Изпитание второ“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички