Тунел към изгрева

Откъс

Раждаме се в резултат на любов или на грешка. Никой не ни пита дали го искаме. Най-младата от мойрите вече преде нишката на живота ни.
Тя и сестрите ѝ вече са там и ни чакат за рандеву, което не знаем колко ще продължи. Дъщерите на нощта. Те не са красиви и не ревнуват. Всяка от трите знае, че ѝ принадлежим. Не можем да избягаме от тях.
Най-малката ни посреща в света на хората. Тя знае, че докато сме живи и докато можем, ще преодоляваме трудностите пред които ни изправя. Не ни притиска. Не иска нищо от нас. Знае, че веднага след раждането си поемаме по пътя, водени от по-голямата ѝ сестра , но това не я натъжава. Доволна е, че ни предава в ръцете ѝ да направлява живота ни, докато сме на този свят. Да ни подкрепя когато реши. Да ни изправя пред препятствия, когато грешим. Да ни учи да ги преодоляваме.
За нас втората сестра е най-важната от трите Дъщери на нощта. Прекарваме с нея най-дълго време. Трябва да я обичаме. Трябва, да се стараем да я правим щастлива, да ѝ показваме, че сме ѝ верни и да я следваме неотлъчно. Тя ще ни води по равни, но и по стръмни пътища. Тя знае докъде стига силата ни. Знае докога ще можем да следваме съдбата, която ни е отредена.
Тази сестра предчувства мига, в който умората ще ни принуди да отстъпим. Нашата слабост я разочарова. Тогава се чувства предадена. Слабостта ни я кара да се съмнява в правилността на избора си. Страда, че се е поддала на заблудата, че силата ни е достатъчна да преодолеем трудностите по пътя.
Тя е богиня, но е и жена. Държи в ръцете си живота ни и разполага с него, но все пак е жена, която може да се влюбва, да обича, да бъде слаба… Трябва ли богинята да носи вината за слабостта на жената? Слабостта да ни обича. Нас, които е поела от сестра си, за да ни води и направлява през живота ни, да ни срещне със съдбата ни, да ни даде възможност да познаем щастието или да ни лиши от него. И нещастието. И радостта. И мъката.
Някъде по пътя тя ще ни се отдаде. Тя – богинята. Някъде по пътя ние ще я предадем. Хората винаги предават боговете. Предателството е сигналът. Предателството е ръката, която опъва въжето, вързано за езика на камбаната. Тя, втората Дъщеря на нощта, винаги е готова да чуе този сигнал. Сигнал от няма камбана. Богините знаят кога настъпва часът. Рандевуто ни с нея приключва. Тя вече не ни обича. Ние нея, също – предателите винаги са твърде уморени, за да обичат живота си.
Най-голямата Дъщеря на нощта ни очаква. Ножицата е в ръката ѝ. Третото и най-кратко рандеву предстои. Тя е готова да ни вземе. Ние сме готови да ѝ се отдадем. Отдаването при тази среща винаги е взаимно, пълно и необратимо.

***
Заминавам няколко дни след като съм погребал урната с праха на жена ми в гроба на дъщеря ни. Не се обаждам на никого от малкото ни приятели, нито на роднините за датата на ритуала. Няма смисъл.
…
От доста време зная, че жена ми скоро ще умре. Диагнозата ѝ е ясна – много агресивен рак, при това открит прекалено късно. Няма време за надежди и борба с болестта. Подготвен съм за онова, което предстои. Тя също.
Уреждам всички формалности и документи с помощта на мой съученик и близък приятел – адвокат по професия. Казвам му, че съм решил веднага след погребението да замина, като го предупреждавам да не задава въпроси, защото няма да получи отговори. Упълномощавам го да продаде къщата, в която живеехме дотогава и в която никога няма да се върна и да ме представлява когато и където е необходимо.
Вземам единствено картините от ателието, което съм си обзавел в приземния етаж на къщата ни. Изпращам ги на мое име до поискване в централния офис на произволно избрана куриерска служба. Ще мина оттам и ще платя таксата за склад за един или два месеца. Предполагам, че този срок ще ми бъде достатъчен за да се установя някъде, където да ми ги доставят. Прехвърлям спестяванията, останали от жена ми, в моята сметка. Събира се сума, с която мога да живея спокойно известно време. Надявам се, разбира се и да продавам по някоя картина от време на време. Слава Богу, за галеристите не съм непознато име – картините ми се продават добре, пък и отдавна съм се научил да живея с толкова, с колкото разполагам, без да влизам в дългове.
Приготовленията ми приличат на подготовка на военна операция или по-скоро на подготовка за бягство от затвора. След загубата на дъщеря ни, а сега и на жена ми, наистина нямам нужда от стария си живот, още по-малко от хората, които ме свързват с него.
Сменям картата на телефона си. Споделям новия си номер единствено с адвоката си. Разбираме се да ме търси само когато е наистина наложително и да не се срещаме без да са настъпили извънредни обстоятелства, свързани с мен. Ясно осъзнавам, че опитът да избягам и да се скрия е предварително обречен на неуспех, но се чувствам свободен да разполагам с остатъка от живота си по избран от мен начин, без да дължа обяснения на когото и да било.
Вечерта преди да замина преглеждаме още веднъж всички документи, които сме подготвили. За съжаление, все още съществувам в гражданските регистри. За държавата продължавам да съм жив и здрав данъкоплатец. Факт, който ме натоварва с определени права и задължения. Правата не ме интересуват. Задълженията ще изпълнявам с омерзение – най-вече за да съм сигурен, че няма да ме издирват.
Когато приключваме с формалностите, моят приятел и адвокат по съвместителство ме кани да го придружа на някакво събиране с други негови приятели, където да пийнем преди раздялата. Съгласявам се, след като внимателно съм го разпитал кой ще присъства там и се убеждавам, че вероятността да познавам някого от гостите е минимална. Може, разбира се, да се окаже, че някой от присъстващите ме познава или знае кой съм, но това вече не е толкова важно. Така или иначе на следващия ден изчезвам.