Колко високо трябва да бъдеш, за да погледнеш през очите на птиците? Какво се вижда оттам? Губим ли очертания или от безкрая на небето те стават по-ясни?
В тази книга поезията на Яна Вълчева е на птичи полет от земята. И от високото на думите тя вижда, че ние, хората, можем да се поберем в зеницата на птичето око – веднъж пренебрежимо малки, като песъчинка от морския бряг, друг път огромни колкото целия свят. Прочетете написаното „В очите на птиците”. И в полета им също. Защото и Яна, както птиците, знае, че ние можем да бъдем и криле. Когато обичаме. Защото любовта е това, от което сме направени.
Ива Спиридонова, редактор
Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само́ под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море.
Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. Тя разговаря с читателя за своите дни и нощи, изпълнени с аромати, с усещания, с детайли. Авторката подарява най-нежни истории за споделеното щастие и невъзможността за същото, за топлината между хората и за онзи хлад, който не бива да виждаме дори насън. Сложна наука е математиката на чувствата!
Щастието не се рисува само. Рисува се с думи между двама. Думи, които птиците знаят, но не могат да ни кажат за тях. Наблюдават ни отвисоко и ни посочват брега, на който винаги някой очаква някого…
Симеон Аспарухов
| Автор | Яна Вълчева |
|---|---|
| Година на издаване | 2018-11-21 |
| Брой страници | 68 |
| Размер на изданието | 160х160 |
| Корица | мека |
| ISBN | 978-619-7456-08-0 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Фотограф | Пейо Пеев |
| Дизайн | Олеся Николова |
Откъс
ЕДНА НАДЕЖДА ДВЕ СЪДБИ
Една надежда, две съдби
и неподвижното ми тяло.
А там, в отсрещните очи,
съм като в криво огледало.
Стоя на края на света,
вратата зее като рана
насред бетонната стена.
Прекрача ли, ще е начало.
Балон от мисли в полет тих
изпълни тъжното пространство,
аз сведох чело. И очи.
Отвъд вратата ми е празно.
Онази стъпка в твоя свят,
която чакаш да направя,
е споделения ни Ад.
А ти си ѝ възложил Рая…
Отзиви
Все още няма отзиви.