-20%

В сянката на ядрото

20.00 лв.

„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че… нищо човешко не ни е чуждо.

Камелия Кондова, редактор

- +
Сподели

„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива реалната същност на обикновени хора, случайно попаднали в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. „Ядрото“ е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Този рестарт променя цялостната структура на обществено устройство по света. В книгата се преплитат взаимоотношения между различни по същност хора и любовните им истории и се представя идеята за това как отделните човешки съдби могат да намерят общ обединител за постигане на голяма цел.

Николай Ников

„В сянката на ядрото“  е роман, който разкрива  същността  на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна  констатация, че… нищо човешко не ни е чуждо.

Камелия Кондова, редактор

Тегло 0.250 kg
Автор

Николай Ников

Брой страници

176

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2024-04-08

Редактор

Камелия Кондова

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7748-20-8

Откъс

Глава 1. ПО ДРЕХИТЕ ПОСРЕЩАТ

Виктор живееше в малък апартамент в луксозна кооперация на последния етаж, с гледка към центъра на града. Всяка сутрин ставаше точно в седем и преминаваше през дълъг ритуал на подготовка, преди да се отправи към работното си място. Тази петъчна утрин обаче го събуди телефонът, часът беше девет и тридесет, в десет трябваше да бъде в телевизията, за да даде интервю на тема „Зелената икономика“. Номерът му беше непознат, но предположи, че го търсят от телевизията. С ужас погледна часовника, осъзна какво е станало и не вдигна, защото щяха да го разобличат, че все още е в леглото. Стана рязко, зави му се свят, осъзна какво жестоко главоболие има, но грабна телефона и отиде на балкона. Беше дъждовна юнска утрин, почака десет минути и върна обаждането. Беше готов с отговора, знаеше какво да каже, щеше да каже истината безцеремонно, без да има значение какво ще стане. Нямаше да бърза, за да е навреме, по-важно беше да изглежда добре, защото харесваше водещата на предаването. Отговори му възпитана дама с писклив глас.
– Алоо, г-н Виктор Трендафилов ли е?
– Да – каза той с равнодушен глас. Лицето му беше безизразно, погледът празен.
– Казвам се Ния Парасова и се обаждам от…
– Да, да, съжалявам, но просто се успах и…
– Няма проблем, всъщност това беше причината за моето обаждане, ммм, имаме друга тема, която е свързана с водеща новина и Ви моля да дойдете в единадесет и тридесет, ако е възможно.
– Кое е по важно от „Зелената икономика“ в наши дни?
– Вие сам казахте, че сте се успали, а сега се сърдите, че отлагаме Вашето участие. Ще дойдете ли в единадесет и тридесет ?
– Ама, да, добре – каза той троснато и надменно.
Виктор беше висок и красив мъж, с много отличителни характеристики на външността. Имаше дълъг врат и често обличаше ризи с ниски яки, което правеше врата му да изглежда още по-дълъг. Имаше лека брада – тип „катинарче“ и в повечето случаи имаше една ехидна усмивка, с която често провокираше раздразнение. Секретарката на неговия шеф в офиса, Ирена, го наричаше глупавия жирав и откровено го ненавиждаше. Ненавистта ѝ произтичаше от това, че той проявяваше явно неуважение към нея. Двамата често влизаха в ежедневни конфликти.
Виктор беше най-успешният юрист в кантора „Вардев Партнърс“, която имаше договор с “Енергообмен” и общо взето съдеха ексклузивно длъжниците на дружеството. Майката на Виктор, Елена, беше бивша актриса, манекенка и дълги години беше ръководила успешно собствена агенция за организиране на събития. В момента се подвизаваше като депутат втори мандат. Елена Йотова беше много дейна и енергична жена, вече на години, но много добре поддържана, обличаше се стилно и беше дългогодишна любовница на най-големия хазартен бос Павел Топаров, с прякор Киселия. Бивш подземен бос, осъждан за убийство, грабежи и изнудване.
Именно Елена успя да уреди “Енергообмен” да сключи договор с „Вардев Партнърс“, шефът на агенцията се казваше Стамат Вардев, бивш митничар и добър познат на Киселия. Изпълнителният директор на “Енергообмен”, Иван Драгичев беше излъгал Киселия преди години, когато работил в Министерството на финансите. След като отвлекли жена му, прехвърлил всичките си имоти на, посочена от Киселия, фондация.
Условието на Елена беше синът ѝ Виктор да работи в кантората и освен заплата от 15 000 лева на месец, да получава и 10% от печалбата. Киселия следеше много стриктно всички пари на кантората. Малката тайна, която Виктор и управителят на кантората имаха, беше, че плащаха по 10 000 лева на високопоставен съдия, като тези пари отделяха от своите възнаграждения. Причината за тази необходимост беше, че Виктор така и не завърши Софийския университет и нямаше легитимна диплома. Стамат от своя страна беше учил право задочно в частен колеж, имаше диплома, но учебното заведение беше с отнета акредитация и документът му нямаше стойност съгласно българското законодателство. Накратко, адвокат Виктор Трендафилов и Стамат Вардев нямаха право да извършват това, което правят и бизнесът им беше крайно уязвим. В случай, че някой се разровеше, беше възможно да отпаднат решенията по делата и съответно да имат големи неприятности. Двамата бяха силно притеснени и бяха взели решение Виктор да направи необходимото да се дипломира, а Стамат да запише задочно право в друг, легитимен университет. Така, тихомълком щяха да си решат проблема и да не треперят всеки ден за своята работа, но времето минаваше, бизнесът вървеше и това оставаше на все по-заден план.
Секретарката Ирена Куртева беше сестра на високопоставения съдия във Висшия съдебен съвет Илия Куртев и именно тя носеше рушветите всеки месец на брат си. Освен това Илия Куртев беше поискал от Стамат да ѝ дава заплата от 1500 лева, като той също ѝ отделяше от неговите пари по 2000 – 3000 лева, за да може да живее добре. Макар и на 39 години Ирена беше първа година студентка по право, имаше син на 15 години. Омъжила се беше рано в родния Плевен за крадец на коли, който по-късно беше отворил автокъща, но се беше развела преди няколко години заради домашен тормоз. Брат ѝ беше издействал ограничителна заповед, за да може мъжът ѝ да не я доближава, както и да не вижда сина си, защото според Ирена той имаше пагубно влияние върху детето.
Виктор обикновено ставаше рано, защото сутрин спортуваше, пиеше разни здравословни напитки и полагаше огромни грижи за външния си вид. Предишната вечер беше прекалил с алкохола, защото имаше тежък скандал с майка си, която беше изпаднала в истерия, когато разбрала, че нищо не е направил за своята диплома. Тя му беше уредила интервюто в телевизията на тема, която е актуална, накарала го беше да започне да има публична позиция относно опазване на околната среда. Имаше връзки в Брюксел и можеше да му помогне да отиде да работи за някоя неправителствена организация, в случай че работата в кантората пропаднеше по една или друга причина. Искаше все пак да покаже в своята автобиография, че е имал опит в тази сфера. Той категорично не искаше да ходи никъде, а в Брюксел беше скучно, мрачно и ги нямаше забавленията, на които беше свикнал.
След като приключи разговора с момичето от телевизията, влезе в банята, изкъпа се, изпи няколко хапчета за силната болка в главата и започна да се облича. Основната му цел беше да спечели водещата, харесваше я много и се надяваше да я впечатли днес. Избра карирана риза с ниска яка, розова, с бели кантове. Облече бели панталони, къси до над кокалчето на глезена и обу новите си летни мокасини на босо, те имаха златна катарама, на която беше изписана известна дизайнерска марка. Сложи скъпия си часовник, парфюмира се обилно и излезе.
Беше привлекателен млад мъж, който се харесваше на жените, имаше необходимост да се чувства харесван, това му даваше самочувствие и енергия. Слезе с асансьора в подземния паркинг и изкара новия „Фиат“ – кабриолет, бял, чисто нов, единственият продаден в България. Беше копие на някаква „Мазда“, Виктор беше решил да бъде уникален с него, но всъщност, след като го запали, осъзна, че това е поредната му скъпа и ненужна кола.
Той спря пред телевизията с увереност, че ще се справи добре, паркира колата до входа, като целта му беше да впечатли водещата и тя да го види в пълния му блясък. Посрещна го Ния. Момичето беше много младо, облечено твърде предизвикателно, с много грим и ярки бижута. Имаше големи сини очи и жив поглед. Лицето ѝ беше голямо, кръгло, а къдравата руса коса правеше главата ѝ огромна и несъразмерна на тялото. Виктор не знаеше точно какво работи тя там, за него беше нещо като хостеса, която посреща гости. Гледаше го с широко отворени очи, полуотворена уста, пулсиращи ноздри.
– Тук добре ли паркирах? Да не съм взел мястото на някой? – Виктор имитира загриженост не за друго, а да е сигурен, че са видели новия „Фиат“.
– Няма никакъв проблем, хи-хи.., заповядай г-н Сърдитко.
– Не съм сърдитко, над тези неща съм, наистина, просто съм принципен и държа хората да спазват обещанията си.
– Точно като теб, който се успива преди интервю – каза тя, докато клатеше глава и се усмихваше. Ния беше крайно дружелюбна с Виктор, фамилиарничеше и по всичко личеше, че изразява своето възхищение към него.
– Това ми се случва за първи път, но темата, за която идвам, е важна и трудна – обяснявайки това, той вървеше след нея към гримьорната и отново сложи дежурната си самодоволна усмивка.
– Ооо знам, какво ще стане с околната среда? Аз също много се притеснявам.
– Това е тема за напреднали, не може така с две думи да ти кажа, а и няма да ме разбереш. Обади ми се някой ден, когато имам повече време, ще ти дам насоки къде да прочетеш по темата.
– Ще ме забравиш или няма да ми вдигнеш, знам те аз тебе.
– Бъди настоятелна и ще ти отговоря, много ангажименти имам, имай го предвид.
– Добреее! – вече бяха стигнали до гримьорната и тя отвори вратата, като каза на гримьорката: – Бубе, водя ти мистър Олимпия.
Гримьорката, Бубето беше облечена семпло, с дънки, маратонки и тениска, не беше в настроение, гледаше си телефона и си пишеше с някого. Посочи му къде да седне и без да каже нищо, поклати възмутително глава и излезе от стаята да догони Ния. Виктор се опита да чуе разговора им.
– Ния, защо не каза на този смешник, че с карирана риза не може, ще излезе трептящо на камерата и после пак на мен ще викат. Какво съм виновна аз, вие си говорите с гоститe!
– Не знаех, какво да направя сега? – гласът ѝ ставаше все по ясен и Виктор чуваше тракането на токчетата ѝ все по-силно, защото тя се връщаше в стаята.
– Какво да направим сега? – каза тя, нахлувайки в гримьорната.
– Нищо не можеш да направиш вече, късно е, гледай с каква риза е! – троснато отвърна Бубето.
– Хайде малко по-професионално, а? – каза Виктор възмутeно, явно обиден от отношението на Бубето.
Без да му отговори, гримьорката го напудри и си седна на стола. Ния с усмивка го подкани да тръгнат към студиото.
– Готов ли съм? – попита той, ставайки и гледайки враждебно Бубето.
– Отивай, че те чакат! – приятелски го подкани Ния.
– Какво ще стане сега, като съм с карирана риза? – обърна се Виктор към Бубето.
– Не знам! – отговори тя докато си гледаше телефона.
– Е как така не знаеш?
– Отивай наистина – каза Ния отново. Бубето не отговаряше, а продължаваше да си гледа към телефона.
– Къде да отида?
– Надолу по стълбите, първата врата вляво – каза Ния, вече явно притеснена.
Той тръгна, вече угрижен, всичко в него се срина, но седна на стола в студиото за интервюто. Водещата, която той харесваше, го посрещна студено, но учтиво. Беше облечена почти униформено, без бижута, с бяла риза, черна пола и черно сако. Косата ѝ беше вързана, той хубаво я огледа и с изненада разбра, че тя има огромни торбички под очите и бръчки на врата и ръцете. За първи път я виждаше на живо и, честно казано, беше разочарован. Интервюто мина зле, водещата изгуби интерес към отговорите на Виктор и не успя да го прикрие. След интервюто му заяви, че понятието „Кръгова икономика“ се отнася именно за „Зелената сделка“, а не за някакъв финансов цикъл в икономиката. Каза, че ще изреже гафовете и ще го пусне. Също изпрати и поздрави на майка му.
– Добре де, не мина ли добре? – попита Виктор на излизане.
– Ами, честно казано не мисля, че успяхме да постигнем това, което майка Ви, г-жа Йотова, искаше. Трябваше да направим интервю, което да даде гласност на Вашата инициатива. Вие през цялото време говорехте как се срещате с млади хора и как разбирате, че няма съзнание в тях. Това добре, но какви политически решения са необходими, какви регулаторни и законови промени ще помогнат за опазване на околната среда? Какво правят другите европейски страни, какви са практиките им? Каква е заплахата? Честно казано това очаквах да чуя от Вас.
– Добре де, дайте ми въпросите и да направим друго? – поиска Виктор.
– Вече ще е много трудно, пред избори сме и сега започва политическата кампания. По нататък евентуално. Не се притеснявайте толкова, не всеки се справя добре с публични изяви – каза снизходително накрая тя.
Виктор Трендафилов си тръгна разочарован. Навън вече валеше дъжд и въпреки че беше месец юни, осъзна, че се беше облякъл неподходящо, както и че не беше подготвен за този разговор. Качи се в колата и отиде в кантората. Седна на бюрото си, отвори мейла и видя, че има нов огромен списък с длъжници на „“Енергообмен”“. Общо взето пускаше едни и същи искови молби за всички и работата беше канализирана, основно събираха парите и ги разпределяха. Отиде при секретарката, застана пред нея с ръце в джобовете, но тя не му обръщаше внимание.
– Ехоо. Така ли ще работим?
– В смисъл? Изрази се по-добре, все пак ти си работливият и умният, идваш на обяд на работа – каза Ирена, без дори да погледне към него.
– Имах важна среща.
– Да се излагаш по телевизията?
– Така, има нов списък с длъжници, искам да подготвиш исковите молби. Аз ще го нося в понеделник в съда.
– Имам си шеф, който ми дава задачи и това със сигурност не си ти.
Това противопоставяне беше вечно, но след подобен скандал идваш Стамат и обясняваше как всички трябва да работят в екип и накрая пак Ирена пишеше молбите, а Виктор зяпаше в компютъра разни глупости. Той всъщност живееше с идеята, че майка му го е запознала със Стамат, а той случайно му е предложил работа, после отишли двамата при директора на “Енергообмен” и договорили сделката да им дават всички длъжници. Идея си нямаше за Киселия и цялата архитектура на сделката. Майка му искаше да бъде така, за да има самочувствие на успял мъж. Така се чувстваше и той, на едва двадесет и шест години имаше всичко и нещата му се случваха добре. Лек и охолен живот живееше Виктор.
Той постоя известно време в офиса, проведе един два телефонни разговора, отиде на обяд с негов приятел и се прибра вкъщи в ранния следобед.
Неговият приятел Тонката беше абсолютен лентяй, баща му беше успял лекар, собственик на клиника и синът му, освен да ходи на фитнес и да се интересува от футбол, не правеше кой зная какво друго. С Виктор си говореха за коли и здравословно хранене.
Виктор се прибра вкъщи и телефонът му иззвъня. Беше баща му, Борис Трендафилов. Напомни му за срещата им утре.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „В сянката на ядрото“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички