В сянката на ядрото – Николай Ников

Откъс

Глава 1. ПО ДРЕХИТЕ ПОСРЕЩАТ

Виктор живееше в малък апартамент в луксозна кооперация на последния етаж, с гледка към центъра на града. Всяка сутрин ставаше точно в седем и преминаваше през дълъг ритуал на подготовка, преди да се отправи към работното си място. Тази петъчна утрин обаче го събуди телефонът, часът беше девет и тридесет, в десет трябваше да бъде в телевизията, за да даде интервю на тема „Зелената икономика“. Номерът му беше непознат, но предположи, че го търсят от телевизията. С ужас погледна часовника, осъзна какво е станало и не вдигна, защото щяха да го разобличат, че все още е в леглото. Стана рязко, зави му се свят, осъзна какво жестоко главоболие има, но грабна телефона и отиде на балкона. Беше дъждовна юнска утрин, почака десет минути и върна обаждането. Беше готов с отговора, знаеше какво да каже, щеше да каже истината безцеремонно, без да има значение какво ще стане. Нямаше да бърза, за да е навреме, по-важно беше да изглежда добре, защото харесваше водещата на предаването. Отговори му възпитана дама с писклив глас.
– Алоо, г-н Виктор Трендафилов ли е?
– Да – каза той с равнодушен глас. Лицето му беше безизразно, погледът празен.
– Казвам се Ния Парасова и се обаждам от…
– Да, да, съжалявам, но просто се успах и…
– Няма проблем, всъщност това беше причината за моето обаждане, ммм, имаме друга тема, която е свързана с водеща новина и Ви моля да дойдете в единадесет и тридесет, ако е възможно.
– Кое е по важно от „Зелената икономика“ в наши дни?
– Вие сам казахте, че сте се успали, а сега се сърдите, че отлагаме Вашето участие. Ще дойдете ли в единадесет и тридесет ?
– Ама, да, добре – каза той троснато и надменно.
Виктор беше висок и красив мъж, с много отличителни характеристики на външността. Имаше дълъг врат и често обличаше ризи с ниски яки, което правеше врата му да изглежда още по-дълъг. Имаше лека брада – тип „катинарче“ и в повечето случаи имаше една ехидна усмивка, с която често провокираше раздразнение. Секретарката на неговия шеф в офиса, Ирена, го наричаше глупавия жирав и откровено го ненавиждаше. Ненавистта ѝ произтичаше от това, че той проявяваше явно неуважение към нея. Двамата често влизаха в ежедневни конфликти.
Виктор беше най-успешният юрист в кантора „Вардев Партнърс“, която имаше договор с “Енергообмен” и общо взето съдеха ексклузивно длъжниците на дружеството. Майката на Виктор, Елена, беше бивша актриса, манекенка и дълги години беше ръководила успешно собствена агенция за организиране на събития. В момента се подвизаваше като депутат втори мандат. Елена Йотова беше много дейна и енергична жена, вече на години, но много добре поддържана, обличаше се стилно и беше дългогодишна любовница на най-големия хазартен бос Павел Топаров, с прякор Киселия. Бивш подземен бос, осъждан за убийство, грабежи и изнудване.
Именно Елена успя да уреди “Енергообмен” да сключи договор с „Вардев Партнърс“, шефът на агенцията се казваше Стамат Вардев, бивш митничар и добър познат на Киселия. Изпълнителният директор на “Енергообмен”, Иван Драгичев беше излъгал Киселия преди години, когато работил в Министерството на финансите. След като отвлекли жена му, прехвърлил всичките си имоти на, посочена от Киселия, фондация.
Условието на Елена беше синът ѝ Виктор да работи в кантората и освен заплата от 15 000 лева на месец, да получава и 10% от печалбата. Киселия следеше много стриктно всички пари на кантората. Малката тайна, която Виктор и управителят на кантората имаха, беше, че плащаха по 10 000 лева на високопоставен съдия, като тези пари отделяха от своите възнаграждения. Причината за тази необходимост беше, че Виктор така и не завърши Софийския университет и нямаше легитимна диплома. Стамат от своя страна беше учил право задочно в частен колеж, имаше диплома, но учебното заведение беше с отнета акредитация и документът му нямаше стойност съгласно българското законодателство. Накратко, адвокат Виктор Трендафилов и Стамат Вардев нямаха право да извършват това, което правят и бизнесът им беше крайно уязвим. В случай, че някой се разровеше, беше възможно да отпаднат решенията по делата и съответно да имат големи неприятности. Двамата бяха силно притеснени и бяха взели решение Виктор да направи необходимото да се дипломира, а Стамат да запише задочно право в друг, легитимен университет. Така, тихомълком щяха да си решат проблема и да не треперят всеки ден за своята работа, но времето минаваше, бизнесът вървеше и това оставаше на все по-заден план.
Секретарката Ирена Куртева беше сестра на високопоставения съдия във Висшия съдебен съвет Илия Куртев и именно тя носеше рушветите всеки месец на брат си. Освен това Илия Куртев беше поискал от Стамат да ѝ дава заплата от 1500 лева, като той също ѝ отделяше от неговите пари по 2000 – 3000 лева, за да може да живее добре. Макар и на 39 години Ирена беше първа година студентка по право, имаше син на 15 години. Омъжила се беше рано в родния Плевен за крадец на коли, който по-късно беше отворил автокъща, но се беше развела преди няколко години заради домашен тормоз. Брат ѝ беше издействал ограничителна заповед, за да може мъжът ѝ да не я доближава, както и да не вижда сина си, защото според Ирена той имаше пагубно влияние върху детето.
Виктор обикновено ставаше рано, защото сутрин спортуваше, пиеше разни здравословни напитки и полагаше огромни грижи за външния си вид. Предишната вечер беше прекалил с алкохола, защото имаше тежък скандал с майка си, която беше изпаднала в истерия, когато разбрала, че нищо не е направил за своята диплома. Тя му беше уредила интервюто в телевизията на тема, която е актуална, накарала го беше да започне да има публична позиция относно опазване на околната среда. Имаше връзки в Брюксел и можеше да му помогне да отиде да работи за някоя неправителствена организация, в случай че работата в кантората пропаднеше по една или друга причина. Искаше все пак да покаже в своята автобиография, че е имал опит в тази сфера. Той категорично не искаше да ходи никъде, а в Брюксел беше скучно, мрачно и ги нямаше забавленията, на които беше свикнал.
След като приключи разговора с момичето от телевизията, влезе в банята, изкъпа се, изпи няколко хапчета за силната болка в главата и започна да се облича. Основната му цел беше да спечели водещата, харесваше я много и се надяваше да я впечатли днес. Избра карирана риза с ниска яка, розова, с бели кантове. Облече бели панталони, къси до над кокалчето на глезена и обу новите си летни мокасини на босо, те имаха златна катарама, на която беше изписана известна дизайнерска марка. Сложи скъпия си часовник, парфюмира се обилно и излезе.
Беше привлекателен млад мъж, който се харесваше на жените, имаше необходимост да се чувства харесван, това му даваше самочувствие и енергия. Слезе с асансьора в подземния паркинг и изкара новия „Фиат“ – кабриолет, бял, чисто нов, единственият продаден в България. Беше копие на някаква „Мазда“, Виктор беше решил да бъде уникален с него, но всъщност, след като го запали, осъзна, че това е поредната му скъпа и ненужна кола.
Той спря пред телевизията с увереност, че ще се справи добре, паркира колата до входа, като целта му беше да впечатли водещата и тя да го види в пълния му блясък. Посрещна го Ния. Момичето беше много младо, облечено твърде предизвикателно, с много грим и ярки бижута. Имаше големи сини очи и жив поглед. Лицето ѝ беше голямо, кръгло, а къдравата руса коса правеше главата ѝ огромна и несъразмерна на тялото. Виктор не знаеше точно какво работи тя там, за него беше нещо като хостеса, която посреща гости. Гледаше го с широко отворени очи, полуотворена уста, пулсиращи ноздри.
– Тук добре ли паркирах? Да не съм взел мястото на някой? – Виктор имитира загриженост не за друго, а да е сигурен, че са видели новия „Фиат“.
– Няма никакъв проблем, хи-хи.., заповядай г-н Сърдитко.
– Не съм сърдитко, над тези неща съм, наистина, просто съм принципен и държа хората да спазват обещанията си.
– Точно като теб, който се успива преди интервю – каза тя, докато клатеше глава и се усмихваше. Ния беше крайно дружелюбна с Виктор, фамилиарничеше и по всичко личеше, че изразява своето възхищение към него.
– Това ми се случва за първи път, но темата, за която идвам, е важна и трудна – обяснявайки това, той вървеше след нея към гримьорната и отново сложи дежурната си самодоволна усмивка.
– Ооо знам, какво ще стане с околната среда? Аз също много се притеснявам.
– Това е тема за напреднали, не може така с две думи да ти кажа, а и няма да ме разбереш. Обади ми се някой ден, когато имам повече време, ще ти дам насоки къде да прочетеш по темата.
– Ще ме забравиш или няма да ми вдигнеш, знам те аз тебе.
– Бъди настоятелна и ще ти отговоря, много ангажименти имам, имай го предвид.
– Добреее! – вече бяха стигнали до гримьорната и тя отвори вратата, като каза на гримьорката: – Бубе, водя ти мистър Олимпия.
Гримьорката, Бубето беше облечена семпло, с дънки, маратонки и тениска, не беше в настроение, гледаше си телефона и си пишеше с някого. Посочи му къде да седне и без да каже нищо, поклати възмутително глава и излезе от стаята да догони Ния. Виктор се опита да чуе разговора им.
– Ния, защо не каза на този смешник, че с карирана риза не може, ще излезе трептящо на камерата и после пак на мен ще викат. Какво съм виновна аз, вие си говорите с гоститe!
– Не знаех, какво да направя сега? – гласът ѝ ставаше все по ясен и Виктор чуваше тракането на токчетата ѝ все по-силно, защото тя се връщаше в стаята.
– Какво да направим сега? – каза тя, нахлувайки в гримьорната.
– Нищо не можеш да направиш вече, късно е, гледай с каква риза е! – троснато отвърна Бубето.
– Хайде малко по-професионално, а? – каза Виктор възмутeно, явно обиден от отношението на Бубето.
Без да му отговори, гримьорката го напудри и си седна на стола. Ния с усмивка го подкани да тръгнат към студиото.
– Готов ли съм? – попита той, ставайки и гледайки враждебно Бубето.
– Отивай, че те чакат! – приятелски го подкани Ния.
– Какво ще стане сега, като съм с карирана риза? – обърна се Виктор към Бубето.
– Не знам! – отговори тя докато си гледаше телефона.
– Е как така не знаеш?
– Отивай наистина – каза Ния отново. Бубето не отговаряше, а продължаваше да си гледа към телефона.
– Къде да отида?
– Надолу по стълбите, първата врата вляво – каза Ния, вече явно притеснена.
Той тръгна, вече угрижен, всичко в него се срина, но седна на стола в студиото за интервюто. Водещата, която той харесваше, го посрещна студено, но учтиво. Беше облечена почти униформено, без бижута, с бяла риза, черна пола и черно сако. Косата ѝ беше вързана, той хубаво я огледа и с изненада разбра, че тя има огромни торбички под очите и бръчки на врата и ръцете. За първи път я виждаше на живо и, честно казано, беше разочарован. Интервюто мина зле, водещата изгуби интерес към отговорите на Виктор и не успя да го прикрие. След интервюто му заяви, че понятието „Кръгова икономика“ се отнася именно за „Зелената сделка“, а не за някакъв финансов цикъл в икономиката. Каза, че ще изреже гафовете и ще го пусне. Също изпрати и поздрави на майка му.
– Добре де, не мина ли добре? – попита Виктор на излизане.
– Ами, честно казано не мисля, че успяхме да постигнем това, което майка Ви, г-жа Йотова, искаше. Трябваше да направим интервю, което да даде гласност на Вашата инициатива. Вие през цялото време говорехте как се срещате с млади хора и как разбирате, че няма съзнание в тях. Това добре, но какви политически решения са необходими, какви регулаторни и законови промени ще помогнат за опазване на околната среда? Какво правят другите европейски страни, какви са практиките им? Каква е заплахата? Честно казано това очаквах да чуя от Вас.
– Добре де, дайте ми въпросите и да направим друго? – поиска Виктор.
– Вече ще е много трудно, пред избори сме и сега започва политическата кампания. По нататък евентуално. Не се притеснявайте толкова, не всеки се справя добре с публични изяви – каза снизходително накрая тя.
Виктор Трендафилов си тръгна разочарован. Навън вече валеше дъжд и въпреки че беше месец юни, осъзна, че се беше облякъл неподходящо, както и че не беше подготвен за този разговор. Качи се в колата и отиде в кантората. Седна на бюрото си, отвори мейла и видя, че има нов огромен списък с длъжници на „“Енергообмен”“. Общо взето пускаше едни и същи искови молби за всички и работата беше канализирана, основно събираха парите и ги разпределяха. Отиде при секретарката, застана пред нея с ръце в джобовете, но тя не му обръщаше внимание.
– Ехоо. Така ли ще работим?
– В смисъл? Изрази се по-добре, все пак ти си работливият и умният, идваш на обяд на работа – каза Ирена, без дори да погледне към него.
– Имах важна среща.
– Да се излагаш по телевизията?
– Така, има нов списък с длъжници, искам да подготвиш исковите молби. Аз ще го нося в понеделник в съда.
– Имам си шеф, който ми дава задачи и това със сигурност не си ти.
Това противопоставяне беше вечно, но след подобен скандал идваш Стамат и обясняваше как всички трябва да работят в екип и накрая пак Ирена пишеше молбите, а Виктор зяпаше в компютъра разни глупости. Той всъщност живееше с идеята, че майка му го е запознала със Стамат, а той случайно му е предложил работа, после отишли двамата при директора на “Енергообмен” и договорили сделката да им дават всички длъжници. Идея си нямаше за Киселия и цялата архитектура на сделката. Майка му искаше да бъде така, за да има самочувствие на успял мъж. Така се чувстваше и той, на едва двадесет и шест години имаше всичко и нещата му се случваха добре. Лек и охолен живот живееше Виктор.
Той постоя известно време в офиса, проведе един два телефонни разговора, отиде на обяд с негов приятел и се прибра вкъщи в ранния следобед.
Неговият приятел Тонката беше абсолютен лентяй, баща му беше успял лекар, собственик на клиника и синът му, освен да ходи на фитнес и да се интересува от футбол, не правеше кой зная какво друго. С Виктор си говореха за коли и здравословно хранене.
Виктор се прибра вкъщи и телефонът му иззвъня. Беше баща му, Борис Трендафилов. Напомни му за срещата им утре.