Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината – през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката.
А истината – споделена с читателите – „принуждава“ душата да расте!
Камелия Кондова, редактор
| Тегло | 0.100 kg |
|---|---|
| Автор | Радина Манолова |
| Брой страници | 52 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2024-08-16 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 125х170 |
| ISBN | 978-619-7748-32-1 |
Откъс
НЕ Е ЧЕСТНО!
Земята отвори паст
и те взе.
Лакомо се нагълта с добродетели,
от нас останаха кокали.
Сега сме сенки от плът,
а сърцата ни са оглозгани.
ТЪЖНА АРИТМЕТИКА
Свирепа и безмилостна година,
с очи от кръв и със ръце от кал.
Ограби ме и подло си замина,
като душата ми издра без жал.
Стрелките на часовника замряха.
Не чувам и тиктакане дори.
В безвремието с полубудна дрямка
запълвам непосилните си дни.
И сметките изобщо не са важни.
Разбирам, вече няма за какво
да трябва да прибавям и изваждам
от пусто в празно. И е все едно…
НЕПОСИЛНО УТРО
Тишина.
Потъвам
в безмълвната симфония
от звуци.
Не спя.
Премислям
далечно-ближните ми
себелюбци.
Крещя
наум, проклинам
уж праведното, грозно
безвъзмездие.
Пробуждам се
в кошмар.
И тъжната реалност
ми се плези.
НЕДОВЪРШЕН УРОК
На татко
Наỳчи ме да бъда непреклонна,
по мъжки да се боря, като теб.
Да галя, да обичам без да моля.
Да бъда себе си. Да съм Човек.
Наỳчи ме да вярвам във доброто.
Да ходя с гордо вдигната глава.
Да мога да прощавам на живота,
но трябва ли, да тегля и черта.
Наỳчи ме да се събуждам цяла,
когато някой си е взел от мен.
Наỳчи ме да падам и да ставам.
Наỳчи ме на дух, но и на тлен…
Наỳчи ме, че болката си струва,
Ако след нея си намерил лек.
Ала не ме научи на сбогуване.
Без теб сега съм половин човек.
ЗНАЯ, ЧЕ ТЕ ИМА!
Прекоси нощта,
мой Ангеле,
нарамил грамадна
прегръдка.
Ръка протегни ми,
мой Ангеле,
че падам стремглаво
надолу.
Че в лед и във камък,
мой Ангеле,
превърнах сърцето си
счупено.
И в тяло-черупка,
мой Ангеле,
прибирам душата
безропотна.
Така безтегловно,
мой Ангеле,
потъвам във блус
със оковите.
Гласът ти е песен,
мой Ангеле,
със паузи любов
между думите.
Отзиви
Все още няма отзиви.