Още древногръцкият философ Хераклит е казал: „In idem flumen bis non descendimus“ или „Не влизаме два пъти в една и съща река“. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, „Вода“, наистина е точно това – извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност, то в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. Приятно… плаване!
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Марияна Влахова |
| Брой страници | 64 |
| Дизайн | Радмила Иванова, Симолини |
| Година на издаване | 2024-09-03 |
| Редактор | Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-29-1 |
| Художник | Мария Баракова |
Откъс
***
Разсипа се зората.
Не угаснах.
В скована в студ земя намерих брод
през тъмния поток на времената
към изгрева на новия живот!
Разтребих утрото.
Открих греблото,
с което да се спусна по реката
и скрих в дланта си ключ – мечта и звън!
Помаха ми щурецът на сбогуване
и тръгнах, за да сбъдна нечий сън!
***
Всички бури, които преминаха
през съня ми – дали бяха истински?
Като в златен прашец се разлисти
долината, пред мене плисната…
Двете плитки, през рамо преметнати,
светлината в гласа на щуреца…
Дали знаеш, че скитам все още
сред звъна на тъмата среднощна?
***
Все още бродиш сред съня ми
и помниш първото ми име.
Минават лета и пролети,
есени се превръщат в зими.
И тупти моят глас в сърцето ти,
а гласът ти през мен отива
до самия предел на вселената
и оттам се превръща в прилив.
Приливно се стремиш към ръцете ми,
приливно разпокъсваш граници,
вълноломи крещят оплетени
в мрежите на стихии мамещи!
Твоят свят се люлее в косите ми,
до смъртта си достигаш приливно!
А когато отвориш очите си
само сън… само сън е, отливащ се!
***
Ще затворя очи.
И ще мисля за теб.
Ще се срещнем по друга пътека.
В някой следващ куплет.
В някой следващ живот.
В следващ пъзел с безбройни парчета.
Ще преминеш край мен.
Ще помислиш за миг,
че си виждал лицето ми нейде.
И навярно отново аз ще съм вик,
и отново ще нося надежда.
Аз ще знам, че си ти.
И ще знам, че си сам.
И ще знам, че във твоите нощи
всеки път под клепачите тихо вали.
И ще знам, че ме чакаш все още!
И когато реша да застана до теб,
аз ще бъда от вярност изваяна.
Ала ти не греши –
всеки следващ куплет,
всеки следващ живот
пишат края си!
***
И тя е тук, във този звук,
почукващ по перваза.
Разхвърляла е куп цветя,
дори не търси ваза.
По боси плитки и с капчук,
танцуващ, взел ръката ѝ,
тя идва пак и носи знак…
Открий го във тревата!
Отзиви
Все още няма отзиви.