Лириката на Любомир Терзиев прокарва нова посока в българската поезия – едновременно страстна и скептична, зашифровано ерудитска и оживена от безцеремонните набези на жаргона. Счуват ми се в нея акцентите на английската метафизическа школа и нейното елиътовско прераждане от ранния двайсети век, но те са претопени в тукашна, наша чувствителност с категорично днешна дата. Една душевна и умствена нагласа, която вече нито тематично, нито естетически не е затворена в местни граници.
Александър Шурбанов
| Тегло | 0.93 kg |
|---|---|
| Автор | Любомир Терзиев |
| Брой страници | 50 |
| Година на издаване | 2021-12-29 |
| Редактор | Георги Няголов |
| ISBN | 978-619-7456-62-2 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Художник | Ирина Робева-Терзиева |
| Дизайн | Моника Комарницка |
Откъс
ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
На Ирина
Не време ми трябва, любима, не време.
Нàглед ми трябва за времето.
Дали ще са прашинки, неразкрити от слънцето,
дали ще са тичинки, неоплодени от вятъра,
дали ще са ресничести, неизплували от изначалния бульон,
секундите трябва да видя.
Не да прозра, настоявам, да видя.
Тогава през образа някак,
току-виж спра да се рея
и току-виж се влея
в твоето време.
Отзиви
Все още няма отзиви.