Какво е да се разкажеш пред съненото лятно огледало? Ако мечтите ти живеят нависоко, то ти си и небе, и пристан, и храм, а радостта е крилете на душата. Учиш се да летиш, защото си листо в ласката на вятъра, макар в разлистената ти следа винаги да наднича доза настроение за бури. Каквото и да се е случило, изправяш ръст, понеже способност е на всеки с право на небе да бъде синева.
Такава изповед не е просто лирика, а послание към живота, напомнящо молитва пред изгрев.
Спаска Попова
В най-добрите си стихове Антоанета Караиванова-Павлова постига това, което е сърце на поезията – уловения и спасен чрез рисуващи думи миг.
„Светулка“, „Черните делфини“, „Палто за пейката“, „Черешова задушница“, „Манастирът „Седемте престола“, „Влакът“, „Коледна звезда“ са стихотворения, които деликатно ни казват защо има смисъл да се пише поезия и защо продължава да се пише.
Антон Баев
Антоанета Караиванова-Павлова е талантлива поетеса със свой поетичен почерк, запомнящи се метафорични образи, чувства и нравствени послания. Авторката ни убеждава, че в литературата няма лични теми – всеки носи общото бреме на времето, в което живее, понесъл изгрева на раменете. Лирическите ѝ стихове докосват сърцето на читателя, защото са искрена изповед за един изстрадан път.
Вярвам, че поетесата Антоанета Караиванова-Павлова ще продължи да преоткрива самобитния си поетичен свят, в който се оглежда самата тя – разлистена до истина.
Иван Д. Христов
Антоанета Караиванова-Павлова отдавна е утвърдено име в онова пловдивско литературно общество, което е пълноценна част от процесите в съвременната българска лирика. Стиховете на тази все още млада, но с вече стабилно авторско присъствие поетеса съчетават съвременно мислене, овладян усет за строителство на стиха и образност, отличаваща се с яснота и дълбочина на внушенията. Стихосбирката „За частица от небе“ съдържа текстове, които изследват и изобразяват трансформациите на обществени идеи в интимни радости и тревоги. Авторката с лекота се освобождава от ограниченията на схеми и традиционна семантика, наслагани в колективния литературен опит от последните три-четири десетилетия. В творбите ѝ личи стремеж да се изпълнят с нови значения отворените полета на все още модерно преживявания скепсис. Тематично стихотворенията следват линиите на различни и често неочаквани взаимодействия между индивидуалното битие и външния свят, който трябва да бъде осмислен и облагороден.
Елена Диварова
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Антоанета Караиванова-Павлова |
| Брой страници | 56 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2023-12-5 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-05-5 |
Откъс
СТИХОТВОРЕНИЕ С ХРИЛЕ
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Борис Христов
През тази нощ една звезда не спи
и сякаш, че е фар на небосвода.
Как ме привличат звездните лъчи!
И шепотът ѝ звезден как ме води!
Ще бъда много смела да доплувам
до пристан сред сърцето, храм в душите.
До белега, че всъщност съществувам
за драскотина в паметта, сълза в очите.
ВЪПРОС НА ГЛЕДКА
Не чакам вече. Просто си живея.
Ала кога Животът бил е „простичък“?!
Подмамва те привидно откровено,
поваля те небрежно вместо поздрав.
Такъв си е. Такъв си го приемам.
И връзката е здрава помежду ни.
Залъгвам го, че просто имам хрема,
щом залютят несправедливи думи.
А той дори се прави, че ми вярва.
Каква идилия! Каква забава!
Дуетът ни тържествено подкарва
любовна песен в няколко октави.
Добре ни е. И има още време
за нови и за по-красиви скокове.
С годините все по, все по-екстремни.
Мечтите ми живеят нависоко.
НОСТАЛГИЯ ПО ИКАР
Безкрили сме родени, но, за Бога,
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш
в прегръдката на есенния бриз
и от планинската колиба вкусваш
на звездопада полъха лъчист…
Ако дребнавости по път не сееш
и не заключваш приказките в шкаф,
ако от думите умееш да се грееш
и си признаваш, че невинаги си прав…
Тогава в ден, уж най-обикновен,
край теб ще мине ангел бял и лек.
Ти може даже да не го съзреш,
но ще летиш, макар да си човек.
РЕЦИТАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
Е, аз се осмелих да се разкажа
пред съненото лятно огледало.
Пред стъпките, изстиващи по плажа.
Разкъсвана от рими, ала цяла.
Когато всичко се купува и продава
и всеки взломно прекроява другия.
Когато след покрусата остава
непредсказуем мрак и стреля в упор.
Тогава съм вълна̀, достигаща небето.
И сол, и захар, троскот, но и цвете,
усмивка в раната, и котва, и агнец,
човек, понесъл изгрева на раменете.
Възможно е! Кодирано е словото.
И любовта не е молитва, а Месия.
Заплуват ли надежда, прошка, зов,
морето с жадни устни ще ги пие.
Часовникът на злото може да се спре,
стрелките могат наобратно да затичат!
Все някой иска за доброто да чете…
Виж, рибите солени думи сричат!
БЕЗ УПОЙКА
Оставям отпечатък – още крехък,
сред дните – минали и настоящи.
И виждам бъдещето, ала в чужда дреха –
как моите тъги на път изпраща.
Но аз живея, плахо преоткривам
гласа на съвестта си и го следвам.
Понякога – с енергия за трима.
Понякога – със въздух за последно.
Търпение, мечти, любов насъщна.
И вярно постоянство за подкрепа.
Увереност, че истината връща
очите на всемира и за слепите.
Удържам се по стръмните пътеки,
изграждам брод (Не бива да го няма!)
между света на облаците леки
и пропастта на всяка лична драма.
Защото ми е важно, страшно важно
в една от всички земни обиколки
идеята на онзи плач при раждане
да преоткрия. Този път без болка.
Отзиви
Все още няма отзиви.