За Тъжа. Туй, дето не се запише днес, утре се забравя

Откъс

ЗАСЛУГАТА НА ДЯДО ТОДОР БЕЧЕВ ОТ СЕЛО ТЪЖА

– Вземи, Михале, тази петолевка и да си жив и здрав, че хубава работа свършихме с тебе – рече дядо Тодор и несигурно поднесе с голямата си груба десница парите.
Аз трепнах като ужилен. Твърде неприятни са ми подобни сцени, но се помъчих със спокоен глас да отговоря на дядото.
– Виж какво, дядо Тодоре, парите, които ти даде Институтът за музика, са една съвсем малка част от онова, което ти действително заслужаваш да получиш. Та ти си събрал не песни, а торба със злато!
Шестдесет и осемте години, които лежаха на широките му плещи, не бяха се отразили на младежкото качество да се изчервява. Той неловко прибра парите и дружески раздруса подадената ми десница за сбогуване.
Така протече последната ни среща с талантливия народен събирач на фолклорни материали дядо Тодор Бечев от село Тъжа. В продължение на няколко дни той предаде на института 506 народни песни. Шестте тетрадки с дебели корици, в които грижливо бяха написани с мастило текстовете, представляваха за дядото осъзната ценност. С подчертана недоверчивост той непрекъснато ги носеше със себе си, а когато се наложи да ги остави завинаги в института за съхранение, само подпечатаният официален документ му вдъхна вяра. Аз не му се сърдех за това, разбирах, че немалко дни и часове бе посветил на трудната събираческа дейност. Години наред, търпеливо и настойчиво, той бе записвал песен по песен, бе разучил няколкостотин мелодии. Учудващо е, че неговият занаят е водопроводчик, „чешмеджия“, както сам се изразява, такъв, какъвто е бил и на баща му и на дядо му, а страстта му към събирателска дейност едва ли не му е станала втора професия. Основното образование, което добил навремето, често пъти се е оказвало пречка за широките му интереси.
Тодор Георгиев Бечев се родил в 1896 г. в Голямо село, сега Тъжа (Казанлъшко). По своята многобройност старото българско семейство не правело изключение от останалите родове в селото. Бащата – Георги Бечев, не скривал радостта си от многолюдието вкъщи, а жена му Лала осем пъти люлка люляла. Народната песен била свидна гостенка на семейството. Малко били дните, когато майката не извисявала глас ту при радост, ту при мъка. Нейна дружка и разтушница била песента. Попиташ ли стари хора в селото за баба Лала, не могат да не ти кажат думите:
– Ей, много пееше тази жена, пък и едни дълги ги знаеше, слушаш, слушаш, да ѝ се ненаслушаш…
Не всички от децата ѝ взели тази дарба. Дъщерите ѝ, Злата и Дона, позапомнили някои от песните, та като поостаряла майката, те радвали семейството с гласовитостта си. От четирите момчета най подавал ухо Тодор, най се заслушвал в думите на майка си. А как хубаво ги редяла тя, всичко вървяло гладко, сякаш другояче не могло и да бъде. Хубави песни знаели и вуйчо му Тодор и братовчед му Дечо. Много певци имало в голямата рода Бечеви. Кой от кой били по-гласовити и паметливи.
В селото имало и други талантливи певици. Всички с уважение се отнасяли към баба Васила Гуглева и Мина Баева Василева. Никой не знаел техните песни – все едни такива старовремски. Баба Мина умряла в 1928 г. на 94-годишна възраст, но Тодор Бечев вече е бил успял не само да запомни по-голяма част от репертоара ѝ, но и да запише текстовете. У него се избистрила мисълта – умре ли певецът, умира и песента, а този материал трябва да се съхрани.
1924 г. е твърде ранен период за развитието на звукозаписвателната техника и още повече за такова място като село Тъжа. Редиците на старите певци с всяка година все повече оредявали. Тодор Бечев решил да записва текстовете, а мелодиите да заучава наизуст. Тази негова организирана, съзнателна дейност продължила в течение на четиридесет години. Дългата практика доразвила и без това добрата му музикална памет, топлото отношение към народната песен от детинство му помогнало да запомни огромно количество различни мелодии, които въпреки 68-годишната си възраст той удивително бързо възстановил. У него назряла идеята за библиографско отношение към събрания материал. Той отбелязвал от кой изпълнител е научил дадена мелодия и ако повторно чуел песента, от кого и кога. Природната интелигентност му подсказвала, че трябва да подреди песните по видове и при едно от многобройните преписвания той ги разпределил: На нива, На седянка, На великденско хоро, Сватбарски, Гергьовски и т.н.

Всеизвестно е, че народната песен отразява живота на хората. Тя най-обективно пресъздава историческата правда от класови позиции, в чиято искреност нямаме основание да се съмняваме. Народният творец по неповторим начин е описал зверствата на поробителя ни, борбата на хайдутството, героизма на изтъкнатите войводи, десетките обичаи… Песните, събрани от Тодор Бечев, напълно подкрепят изказаните мисли.

Да вземем например песента „Велко байрактар“ :

– Джанам Велко, Велко,
баш байрактарино,
джанам, свий си байрака,
дъж да го не вали.
– Море, нека да го вали,
огън да го гори,
море, кога няма
юнаци под него.
– Джанам Велко, Велко,
баш байрактарино,
джанам, скрий си сабя,
дъж да я не вали.
– Море, нека да я вали.
ръжда нек я яде,
море, кога няма
юнаци след нея.

Тази песен той научава от вуйчо си Тодор Гуглев. Тя отразява един интересен момент от борбата с петвековния потисник и временната меланхолия, обхванала байрактаря Велко след разпръскването на четата.
Интересни са песните, отразяващи върлуването на чумата из нашите земи. В една от тях дори е конкретизирано и селото:

Запалило сей, майно льо,
Голямо село хубаво,
не гори, мамо, от огън,
най гори, мамо, от болест,
от болест, от черна чума…

Тук става дума за родното село на певеца. Вероятно болестта е вземала много жертви, както личи от песента:

Язък е, мамо, язък е,
за Котел, града голяма,
за котленските ергени,
ергени, мамо, и моми.
Мор мори, мамо, чумата,
чумата, върла олера,
за два дни двеста измори,
за още три дни, майно ле,
петстотин души станаха… ДА МИНЕ НА ПРЕДХОДНА СТРАНИЦА

Тук се разказва за чумата – страшилище за онези времена. Фактът, че Бечев е издирил девет песни за чумата само от тяхното село, говори колко дълбоко отражение дават събитията у народните творци. Немалко са селата в България, където няма песни с подобна тематика. Оттук можем да предположим, че те не са били засегнати от тази неизлечима за времето болест.

Голям раздел от събраните от Бечев песни са предназначени за изпълнение на нивата. Между тях има някои с рядко поетични текстове, като например:

Вятър вея, вятър вея,
хубава черноморска девойко,
край Черно море, край Черно море,
хубава черноморска девойко,
не било вятър, не било вятър,
хубава черноморска девойко,
най било, мамо, най било, мамо,
бяла българка, бяла българка…

Песента разказва епизод от насилственото потурчване на младите българки. Но „хубавата черноморска девойка“ не пожалила дори живота си, хвърлила се в Черно море:

… но си умряла с бащина вяра,
с бащина вяра, християнската.

Така завършва песента.

Дългогодишното боравене с народната поезия изработило у Бечев критерий към вярното, хубавото, правдивото… Написаните от него текстове са добре подредени по стихове, а много от циклите му – лазарски, сватбарски, любовни, са напълно изчерпателни и дори сами по себе си представляват интерес. Той записва песни от много певици в селото. Някои от тях отдавна са починали и благодарение на неговата досетливост днес ние разполагаме с тези стари материали. През последните няколко години той използва магнетофона като пръв помощник. Благодарение на това той възстановява някои сходни варианти на песни, чиито мелодии имат минимална разлика – твърде важен факт при изследователската работа за проучване измененията на фолклора. Тодор Бечев добре владее турски и гръцки език и е един от запалените есперантисти в село Тъжа. Той има събрани ценни материали за историята на родовете в селото, много автентични снимки на черкви, чешми, мостове, местности. Записва всички легенди, пословици, гатанки, които е научил през своя 68-годишен живот. Като пълен въздържател, Бечев до последно упражнява професията си, демонстрирайки бодрост и жизненост. Гласът му е все още добре запазен. Той сътрудничи на музеите в Пловдив и Казанлък.
Няколкото дни съвместна работа с дядо Тодор ме убедиха дълбоко, че това е една съдържателна личност, чието себеотрицание, трудолюбие и упоритост биха могли да бъдат един отличен пример за подражание. Ненапразно е изживял живота си и ако стотици го споменуват с добра дума заради златните му ръце като чешмеджия, то за нас той остава един талантлив фолклорен събирач, достоен продължител на делото на Васил Стоин.
Това е заслугата на дядо Тодор Бечев от село Тъжа.

МИХАИЛ БУКУРЕЩЛИЕВ
Ст. музиковед, Институт по музика при БАН