Загърбената земя

8.00 лв.

Изчерпан

Сподели

Когато за първи път отворих тази книга на случайна страница, в очакване да ми „проговори” и следвайки съвета на Весела Люцканова, която ми каза за нея кратко и ясно: „Тази книга е поезия!”, попаднах на това:

„За такъв дъжд казват, че бие на пропук. Небето се обръща с дъното нагоре, а душата на облаците се слива със земята. И боли, и е пречистване, и е проклятие… Вселената раздира ризата си, непосилна да издържи накипялата лудост, и се мъчи да скрие голотата си с големите мокри отломъци; а голотата е чистота, която всеки иска да види. И се люлее животът, и гърми и святка стремежът.Вятърът поема водния плащ, издува го като голямо морско платно, налита с него, побеснял от мъка и обида, че точно нему, най-свободния, не е дадено да види истината под скъсаната риза. А човеците, построили своите къщи, засадили своите дървета, се молят бентовете да издържат, да озаптят реките. И за милост се молят, та покрив да им остане и себе си да запазят. И за греховете си спомнят: че пречистване ако има, през очистение трябва да мине.” / „Пламъци” /

И този кратък откъс ми бе достатъчен, за да изчета всички новели на един дъх, да замина за Загърбената земя и впоследствие да се върна от нея по-богата с всевиждащи очи, онези на душата.

Сборник с текстове, които забиват погледа на очите си в тила ни, за да ни накарат да се обърнем назад и да не загърбваме себе си, новели, написани в духа на най-добрите образци на класическата българска литература, които ни напомнят за непреходните ценности на битието. Универсални имена, които всеки от нас може да носи, понеже всички сме грешни, герои, изрисувани с обич, каквато ни оставиха за пример Йовков и Елин Пелин. Картини, нарисувани с наситени тонове, дишащи и ярки. Истории, съчетаващи жестока реалност и приказно въображение. Уроци по човещина и себепознаване.

Такова впечатление оставиха у мен събраните в „Загърбената земя” новели. Няма как да останеш беразличен към образа на надеждата, на учителя по прошка, човека – ангел Йоана /”Синева”/. Не можеш да подминеш образите на дъжда и бурята /”Пламъци”/, толкова живи, валящи и бушуващи, колкото съдбовните хора в живота, не можеш да не усетиш горещината на пламъците, в които „изгаря всичко”, което някога сме били. И ти става страшно от такъв Великден, с какъвто ни сблъсква едноименната новела, толкова надълбоко разровила изконните ни български корени, за да достигне до злото, до убиването на любовта, до превръщането ѝ в лудост, до загубата на човешкото. Именно тук ясно излиза на преден план мотивът за пътя, който може да бъде проследен от началото до края на самата книга – и в първата, и в последната новела героите тръгват на път, чиято посока накрая се оказва, че е към себе си. Тук обаче, пътят е невъзможен, затова и изписан в писмо, в страдание, и продължаващ единствено отвъд. Но е неизбежен. Както съдбата.

Изключително интересна е и новелата за предателството от най-близките, от сестрата, от любимия, „Момче от цветя”, където срещаме много приказни елементи – премеждията, през които преминава героинята, един осъвременен образ на юнака от познатите ни български приказки, мотива за крилете, за вълшебното излекуване… и вярата, че си нужен някому, някъде, отвъд загърбеното. Добро продължение на темата за злото у хората е и „Кучета”, онези зверове, които изяждат сърцата човешки и гладните за добро души и онези кучета, които се оказват по-хуманни от хората.

Едноименната новела в сборника, „Загърбената земя”, носи най-много смислова натовареност, тук отново откриваме мотива за пътя, но и за забранената любов, за демоните, които всеки от нас носи, за греха, доверието, верността и не на последно място – за слепотата. Тук сякаш се пита – сетивната или духовната слепота е по-страшна и за какво точно трябва да прогледнем. И какво ще видим, проглеждайки. Това, което искаме или това, което трябва? Очаквано силно е и продължението на всички тези теми, по един или друг начин, в „затварящата” / или по-скоро „отваряща” отвъдтекстово нови смислови пластове / новела от книгата – „Проклятието”. Именно тук достигаме и до обобщения образ на всички герои, с които сме се срещали до момента – „Такива бяха в Загърбената земя, неразгадаеми: ту болезнено лоши, ту някак по своему добри”. И до единствения начин за разваляне на проклятието, тегнещо над хората от тази земя – поемането по пътя на забравата и прошката, които лекуват душата.

В крайна сметка, чисто субективно погледнато, смисълът на тази книга сякаш се крие в посланието, което отправя към читателите си – не загърбвайте себе си, обърнете очи към вас самите, приемете се такива, каквито сте, простете си извървяното и продължете нататък по пътя си навътре, защото „…човек има само себе си като пътека, като път, като храм”.


Ива Спиридонова

Автор

Владислав Кацарски

Година на издаване

2019

Брой страници

128

Размер на изданието

130×120

Корица

мека

ISBN

978-954-3111-69-5

Редактор

Весела Люцканова

Художник

Омана Кацарска

Дизайн

Омана Кацарска

Откъс

Вместо откъс:

Когато се сблъскаш с необяснимото, то те променя. Когато промяната е неизбежна, единствено от теб зависи дали ще продължиш. Но едно е сигурно… Преходни са единствено участниците. По един или друг начин, играта винаги продължава.

Как действа човекът, който се възползва и какво предлага търговецът на животи?

Докъде може да доведе любопитството и каква е работата на инфилтратора?

Какви са основите на самоунищожението и кой е Създаващия връзки?

Какво послание носи космическият зов и защо времевият комарджия трябва да бъде спрян?

Има ли изход от безкрайността и кой пее песента от юг?

Колко дълъг е пътят на душата и какво представлява ВИП залата за прераждане?

Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията.

 

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Загърбената земя“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички