Емилия Попова е добре познато име сред четящите хора у нас. Активен читател и блогър, тя живее в София и нейна страст са книгите. Завършила е „Българска филология” и „Руска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен преводач на художествена литература от и на руски език, понастоящем тя поддържа литературен блог– https://litcocktail.wordpress.com/, където може да намерите още от нейните книжни ревюта и други текстове.
Кое продава една книга, освен препоръката? Корицата и заглавието. За да измислиш добро заглавие на литературно произведение, е необходимо да се потрудиш. Като минимум, заглавието трябва да съблазни читателя, а и да концентрира общия дух на текста. Не е чудно, че дори великите писатели са се „потили“, за да измислят идеално подходящото заглавие на тяхното произведение. Много от класическите произведения са имали други заглавия до последния момент на тяхното публикуване.
Ето някои примери:
„Всичко е добре, когато завършва добре“ е било първоначалното заглавие на романа „ВОЙНА И МИР“. Този избор е предопределен от посещението на 32-годишния Л.Н.Толстой при анархиста в изгнание Пиер-Жозеф Прудон шест години по-рано. Прудон показва на Толстой копие от наскоро завършения си трактат на тема международен военен конфликт – „Война и мир”. Толстой е изключително впечатлен от трактата и развитата в него философия на анархизма. Толстой е искал и да включи повече материал за войните като Кримската и Наполеоновото нахлуване в Русия. Цели 6 години са му трябвали да завърши романа. Финалното заглавие е доста по-успешно от работния вариант. Буквално дни преди публикуването на романа Толстой променя заглавието на „Война и мир”.
„Стачка“ е било избрано първоначалното заглавие на Айн Ранд. Но решила, че това може да издаде твърде много информация за важна част от книгата и съпругът й предложил заглавието „АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“.
„Това, което се случи“ е първото заглавие, избрано от Стайнбек за романа му “ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА“ с мисълта, че никой не може да бъде обвинен за това, което се случва в романа. Но по-късно той е бил вдъхновен от стихотворението на Робърт Бърнс „На една мишка“ и избира аналогична тема на своя нов роман. Финалната версия на заглавието е доста по-интересна.
„Последният човек в Европа“ /“1984“/. Съществуват много различни теории защо известният роман на Джордж Оруел е наречен „1984“. По време на писането на романа Оруел се намирал на остров Джура, където изпитвал чувството на самота така, както неговия изолиран герой Уинстън се чувства в романа. Завършва го през 1948 г. Смята се, че символичното обръщане на цифрите на тогавашната година стои в основата на заглавието на романа. Всъщност, в най-ранните версии на „1984”, действието се е развива през 1980 г. Впоследствие Оруел променя годината на 1982, и най-накрая, на 1984. Нумерологичният символизъм в обръщането на цифрите вероятно е наклонил везните към „1984”, но е възможно да има и друга причина: Оруел много се e възхищавал на романа на Джек Лондон „Желязната пета” /1908/, чието действие се развива в една антиутопична фашистка Америка. В „Желязната пета” е отбелязано, че годината на построяване на „града-чудо” Асгард е точно 1984-та.
„Първо впечатление“ е работното заглавие на “ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ“ от Джейн Остин. Историята на Елизабет и мистър Дарси се смята за еталон за женски роман. Алтернативното заглавие би разкрило всички карти. А и по това време вече е бил излязъл роман под това заглавие… Между другото, романът на Остин „Разум и чувства“ първоначално е бил наречен на героините „Елинор и Мериън“.
Авторът на “ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ“ Скот Фицджералд дълго време се е съмнявал относно заглавието на романа, подбирайки варианти като „Гетсби – Златната шапка“, „Безумният любовник“, „Под Червеното, Бялото и Синьото“, „Пирът на Трималхион“ и др. А вариантът „Великият Гетсби“ бил предложен от съпругата на писателя и неговия издател.
В „ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ“ Ф.М.Достоевски е смятал да напише историята на семейство Мармеладови и да го нарече с простата дума „Пияните“. В процеса на работата на автора му идва мисълта за убийство и за „треперещите твари“, и така романът получава известното на всички ни заглавие.
Началните работни заглавия на романа „МАЙСТОРА И МАРГАРИТА“ на Булгаков са били много ярки: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльорът с копитото, „Сатана“. Но по-късно главните герои намират имената си и романът получава своето заглавие благодарение на тях.
„Паметните сини хълмове“ е било първоначалното заглавие на «ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА» на Р. Бредбъри. Тази книга заедно с друг роман на писателя били замислени като цялостно произведение с това заглавие. Но редакторът се уплашил от обема на текста и публикувал само първата част под заглавие „Лятно утро, лятна вечер“ и така се получило „Вино от глухарчета“. Втората част писателят доработил и нарекъл „Сбогом, лято!“
За „ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА“ М.Мичъл дълго не могла да измисли заглавие, минавайки през различни варианти като „Утре ще мисля за това“, „Не под нашите звезди“, „Да носиш непосилно бреме“, „Мулета в конски впряг“ „Рогът тръби истината“. Окончателното заглавие авторката формира като взима строфа от стихотворение на поета Ърнест Доусън. Между другото, името на главната героиня – Скарлет Мичъл измисля в редакцията.
Прословутият „ПАРАГРАФ 22”, навлязъл в ежедневната реч като синоним на житейски парадокс, е можел да бъде „Параграф 18”. Това е работното заглавие на романа на Джоузеф Хелър, останало непроменено през целия период по написването на творбата. Точно преди издаването на „Параграф 18” обаче, на пазара излиза романът „Mila 18” от Леон Урис. Издателите на Хелър решават, че две книги с „18” в заглавието биха били твърде много и настояват за незабавна промяна. Хелър споделя в интервю: „Винаги съм мислел, че 18 е единственото подходящо число”. Така започва дълъг период на нумерологична агония, като числата 11 и 14 са последователно обмислени и отхвърлени. Робърт Готлеб от „Simon and Schuster” предлага като вариант числото 22. Най-сетне Хелър е доволен: 22 добре отразява тенденцията за „удвояване”, присъща на романа. Йосарян бомбардира Ферара два пъти, Джузепе вижда всички двойно, репликите на Йосарян към умиращия Сноуден са повтарящо се „Хайде, хайде…”, а Майор Майор всъщност е майор Майор Майор Майор