Писането на поезия е крайно личен акт и намесата в него под формата на редакция често пъти е напълно изключена от съзнанието на автора. Като прибавим и силно развитото его, болест, масово поразяваща съвременния творец, и насложим всичко това върху актуалната реалност на българското книгописане и книгоиздаване, се получава резултат, изразяващ се в твърдо „Не” на редактирането на поетичен текст. Редакторът бива заклеймен, низвергнат и отречен като фактор. Защото как, моля ви се, ще позволим на някого да пренаписва душата ни? И кому е нужно изобщо? Аз съм си го казал/а прекрасно, хората ще ме разберат…
Е, не е точно така. Защото първо саморедактирането и в последствие редактирането е част от творческия акт. Притежаването на качеството самокритичност и приемането на критика са изключително важни условия за успешността на един автор. Ако, разбира се, той иска да стигне до сърцата и умовете на читателите си. В случаи, в които авторът си е самодостатъчен, това просто не се случва.
Смея да твърдя всичко това и като редактор, и като автор на поезия. От базата на личния си опит до момента, мога да кажа, че да решиш да издадеш книга без редакторска намеса, е лош избор.
Нека се вгледаме по-детайлно в този процес. Как се случва всичко? И защо трябва да се случи?
Добре, създал си стих или имаш готов за издаване ръкопис. Дал си най-доброто от себе си, вложил си душата си в поезията. Но дали си спазил поне основните правила? А дали ще бъдеш правилно разчетен от читателя? За да пишеш, не е задължително да имаш задълбочени познания в областта на българската граматика и световната литература. Задължително е да имаш талант. И тук идва ролята на редактора, който да опитоми този талант, да му придаде форма, да изчисти гласа ти, така че да бъде чут.
Когато текстът ти е готов, винаги два чифта очи гледат по-добре от един. Изключително важна е другата, професионалната гледна точка, изчистена от твоята собствена емоция. Защото редакторът ще види всички несъвършенства в текста и ще ти покаже как да ги коригираш без да те пренаписва. Защото не винаги можем да усетим кога дадена дума е неподходяща за поезия и с коя би могла да се замени – вместо „гадно” например, коя дума бихте употребили? Не е все едно да кажеш „тишината на любов” и „тишина от любов” или „току що” и „току-що”. Замислихте ли се кое е правилното? А замисляте ли се, когато създавате текста си? Едва ли. И една незабележима корекция би го направила съвършен, без дразнещи правописни или стилистични грешки. А ако егото ви позволи, бихте могли да видите и по-добър начин на изказ на собствените ви мисли. Защото качеството на текста може да бъде постигнато единствено когато излезеш извън него и го погледнеш без емоция.
Още по-сложно става, когато стигаме до момента на подредбата на целия набор от текстове. И тук идват въпросите. Заглавие на ръкописа имате ли? Отговаря ли на първоначалния ви замисъл? Разказвате ли история или просто хвърляте думи в пространството? Как да бъдат подредени вече веднъж редактираните текстове, какви раздели да има книгата?
Всеки един стих трябва да бъде част от цялото и в същото време да бъде на правилното място, съобразно другите и така, че да въздейства максимално. Всеки стих трябва да говори сам за себе си, но и да не прекъсва диалога между всички текстове, които сте избрали да поднесете на читателя. За космичния ум на автора всичко това би могло да се окаже трудна задача. Защото създаването на една книга далеч не е само процеса по отпечатването и разпространението ѝ, преди тези финални фази има още много работа. Нужна е концепция, един вид скеле, върху което да бъде изградена бъдещата книга, концепция, която да даде посоката на нейното пътуване към читателя. И всичко това съобразено с авторовия замисъл, с художника, с корицата, с издателя, с пазара…И тук спойката на нещата би могла да бъде фигурата на вашия редактор. Стига да бъдете достатъчно разумни и да си позволите такъв.
Има и нещо друго, което е не по-малко важно. И в това съм убедена, защото го твърдя отново от опит. Когато един текст или една бъдеща книга се редактират, този акт не е само част от творческия процес, той е част и от собственото ти израстване като пишещ човек. Ти се усъвършенстваш, попивайки знания и опит, развиваш писането си и в крайна сметка печелиш не само ти, печелят и твоите читатели. Така че, кажи „Да” на редакцията на текстовете си, подтисни егото си, развивай се, позволи си редактор и създай още по-красива и стойностна поезия.
Ива Спиридонова, автор и редактор