Ако сте решили, че ви трябва отпускащо и приятно четиво, като под приятно и отпускащо трябва да разбираме такова, услужливо обслужващо рецепторите на обществото за стериотипи и представи за традиционен роман и ценностна система, това не е вашият роман.
Ако сте решили, че вече сте добили цялостна представа за романа по корицата и първите му страници, това не е вашият роман.
Ако сте напълно убедени, че вече сте изчели всичко от литературния калейдоскоп и трудно нещо ново може да ви учуди и впечатли, това не е вашият роман.
Защото, този роман ще преобърне представата ви за текстописане, изобщо. Ще ви държи в състояние на делириум, ще ви изненадва и пречупва без предупреждение. Защото всеки един от героите е една отделна вселена, с множество невронни разклонения, с различни лица, сякаш самостойно съществуваща и пишеща романа, от първо лице, защото героите не искат да бъдат разпознати, не искат да бъдат белязани и дамгосани като част от стериотипа, те искат да са първообраза и изворът на познанието.
Така е изграден като концепция и целият роман, като бунт, като прераждане, като зов за събуждане. Основният чар на книгата е в това, че провокира читателят да се пречупи, да погледне отвъд представите и нормите за „нормално“ и отвъд себе си.
В първите си страници, романът започва доста мрачно и апокалиптично, като предизвестие и предупреждение, сякаш ни бута по наклонена плоскост и изпитва решимостта ни да продължим.
Втората част със пристигането на главната героиня Марлена, в Сеново, сюжетът е по-плавен, като успокоително, като спасителен сал за който да се хванем и да отдъхнем. Сюжетът върви гладко, предсказуемо на пръв поглед, героите ни се разкриват по-скоро със своите разговори, отколкото с действия. Изключение прави единствено генерал Григоров, който повече действа, отколкото говори. Реално, в краят на романа у читателя дори остава усещането, че той е най-плътният и завършен образ, този, заради когото романът е жив.
Наред с всичко дотук, романът поставя и редица други въпроси- Какво е човекът? Какво променя човешкият му облик, такива ли се раждаме или просто определени обстоятелства показват истинското ни лице? За метаморфозите и страстите, за последствията от избора в крайна форма, за да си отвориш добре очите, или да ги затвориш. За това как след неговият прочит се чувстваш адски ядосан и в същото време ужасно безпомощен. За любовта, поставена под съмнение и то не просто самата любов, като чувство, а изобщо способността ни да обичаме.
И ако след всичко това се питате дали това е вашия роман, ами не, не е, защото той е всичко друго, но не и приспивна приказка за лека нощ или захаросана утопия с предизвестен край, той е това, което се нарича живот и трябва поне веднъж да се опитаме да го изживеем без цензура и предразсъдъци.
Анелия Черкезова
Фотография: „Библиотека България“