„Сълзата на Орфей“ е четвъртата самостоятелна история от поредица с криминален характер на Кирил Петрунов, като предишните три книги в нея са „Дестинация за самотници“, „Мистерии по вечерно време“ и „Сценарий по часовник“. Издаването на тази книга се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2023, което само по себе си като факт говори за това, че романът е получил положителната оценка на специалистите още преди неговото завършване.
Сюжетът ни запознава с Николай Чернев (брокер на недвижими имоти), изпратен от своя шеф, Иконописов в далечен провинциален град. Там, където попада Чернев често се споменава древна легенда за мистериозно медно съкровище. В този град той среща приятел от казармата, който работи като горски пазач и има сестра, която не може да говори. За подобряване на състоянието ѝ са необходими много средства. Това е семейната драма в историята. В книгата присъства, разбира се, и любовта, онази в миналото, в лицето на Иконописов и студентската му любов и тази в настоящето, между Чернев и нямото момиче, зародила се в екстремни условия и тъкмо заради това умееща да оцелява.
Във връзка с легендата горският изчезва безследно в местностата, конкретно свързана с нея. Чернев и сестра му тръгват да го търсят. Отвлечени са и попадат в подземна галерия. Водещата теза за тяхното отвличане е, че са попаднали на следите на съкровището. Постепенно научават, че се намират в нелегален подземен център за емигранти, насочили се към Европа. Оказва се, че тези хора не отиват никъде, а им биват вземани вътрешните органи и впоследствие биват умъртвявани. Каналът за осигуряване на донори обаче вече не действа и идва ред на други, случайно попаднали в района хора. Така авторът върви от общото към частното, от личното към общочовешкото и надгражда своята измислена история с релания сюжет на времето, в което живеем.
Разбира се, „Сълзата на Орфей“ има и някои слабости по отношение на развитието на паралелните сюжетни нишки и финала на историята, където авторът е могъл още малко да поработи по отношение на развръзката. Но авторово е решението да остави финала отворен, за да може читателят да надгради края на историята със собственото си въображение. И то в никакъв случай не е погрешно.
Не за първи път Кирил Петрунов заплита умело нишките на невероятни истории, създава вълнуващи сюжети и успява да държи читателя жаден за развръзка до последната страница. Героите му са живи, сякаш взети от кръговрата на дните ни и поставени в необичайни, но напълно възможни ситуации. Различното тук е, че в „Сълзата на Орфей“ авторът засяга и съвременни световни проблеми, които чакат своето разрешение в глобален план и с това този роман става не само интересен за четене, но и ценен и безспорно актуален литературен факт. Теми като миграцията, нелегалните емигранти, престъпността битуват заедно с търсенето на отговори на въпросите за липсата на човечност, загубата на морала и способността за оцеляване на човека. Ето защо „Сълзата на Орфей“ е едновременно добър криминален роман, но и философско-реалистичен поглед над света, в който живеем и определено заслужава читателското внимание.
Ива Спиридонова
Фотография: „Библиотека България“