Силвия Станоева е българска актриса и певица, носителка на наградата ИКАР за дебют 2013, съвместно с Иво Желев, за участието им в спектакъла „Клер, Мадам, Соланж” с режисьор Касиел Ноа Ашер. Силвия е родена в град Варна, където на 15 г. започва да учи актьорско майсторство при Дафинка Данаилова в неделното училище към Варненския театър, на сцената на който дебютира в ролята на Вероник в представлението „Учителят” на Станчо Станчев. Във Варна Силвия печели и първите си две награди – за училищен театър и втора награда в рецитала „Моята България”. Силвия Станоева завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ при доц. Веселин Ранков, а за ролите си в спектаклите, продукции на НАТФИЗ – „Юлий Цезар” и „Нирвана”, получава награда за изключително актьорско присъствие от театралния фестивал GATS в Китай. През 2012 г. актрисата завършва магистратура по „Поп и Джаз пеене” при проф. Стефка Оникян. Следват участия в различни независими проекти в София – „Това е всичко” (пърформанс по идея на Галина Борисова), „Клер, Мадам и Соланж”(реж. Касиел Ноа Ашер), „Любовният живот на съвременните роботи”, „Задникът на майка ти или не мога да почувствам нищо вече”, „Кусусан” (реж. Веселин Димов), „Високо там горе” (реж. Крум Янков), акустичните концерти „Токсик” и „Крейзи ин Лав”, актьорското риалити шоу „Стар Машин”. През 2017 г. Силвия работи с примабалерината Веса Тонова в два спектакъла, съчетаващи балет, театър и музика – „Лешникотрошачката” и „Спящата красавица”. Освен наградата ИКАР Силвия Станоева и Иво Желев са номинирани и от фондация „Стоян Камбарев” за наградата „Полет в изкуството” за участието им в концертите „Токсик” и спектакъла „Клер, Мадам, Соланж”, за ролята си в който Силвия пък получава трета награда за главна женска роля от театралния фестивал във Враца 2013. През 2015 г. Силвия е подпомогната от фондация „Арт офис” и учи три месеца в студиото на световноизвестната Ивана Чабек в Лос Анджелис (работила с Хали Бери, Чарлийз Терон, Брат Пит), където среща норвежкия композитор Ханс Петер Гюндерсен, следват пътувания до Берген – там Силвия записва 10 песни за поп албум. През последните години Станоева посещава редица уъркшопи за кино и пътува в чужбина за артистични проекти и фестивали – в Лондон, Рим, Норвегия, Франция, Македония. През 2013 г. Силвия е избрана за талант на платформата „Сараево талентс” към Сараево филм фестивал. В киното Силвия снима във филми и сериали, от които по-известни са изключително популярната късометражна комедия „Шшшт… попей ми”(в ролята на Беба), сериалите „Откраднат живот” и „Фамилията” и филма „Ятаган”, в който Силвия си партнира с Мариян Вълев и Стефан Денолюбов. По време на самоизолацията през 2020 г. актрисата създава от дома си проекта „Монолози в стаята” – 14 монолога от филми, пиеси и песни на български, английски и италиански език, в 35 минути. „Монолози в стаята” са подкрепени от инициативата „Солидарност в културата” на Столична Община. След този проект Силвия решава да напише пиеса за „жена, затворена сама вкъщи” и през ноември 2020 г. е завършен текста на „33” – първият авторски моноспектакъл на Силвия Станоева, който е подкрепен от фондация „Етюд” и чиято премиера ще се състои на 29 и 30 април в галерия „Етюд” в София. През 2020 г. Силвия написва и първия си сценарий за пълнометражен филм – „The Month In Rome”, вдъхновен от ситуацията с пандемията в Италия. През октомври 2020 г. актрисата печели грант от Сол Актинг Студио в Америка и учи онлайн актьорски техники, а заедно с един от учителите Рон Уейнсбърг разработват късометражен филм със същото заглавие като пълнометражния проект на Силвия „The Month in Rome” ( „Месецът в Рим”).
„33” е първият самостоятелен спектакъл на актрисата Силвия Станоева, която е автор на текста и работи сама върху поставянето му. През 2020 г. Силвия иска да напише текст за жена, затворена сама вкъщи, през ноември пиесата е завършена. Фондация „Етюд” подкрепят финансово проекта, който се репетира и ще бъде игран в галерия „Етюд”. „33” е с продължителност 90 минути, сценографията е на Момчил Алексиев, който е и режисьор – един от малкото занимаващи се с VR филми у нас, музикалната среда е дело на Емилиян Гацов-Елби.
Сузи Сю е прохождаща актриса, която работи в куриерска фирма, но мечтае за голямата сцена и за светло бъдеще. Седмица преди 33-ия си рожден ден Сузи се затваря в дома си (малко таванско помещение), защото вярва, че Господ ще я посети и иска да му измисли спектакъл, с който да го впечатли и може би да заслужи правото да изпълни своята мисия. В продължение на няколко дни Сузи Сю разиграва различни сцени от любимите си пиеси, говори за френския си любовник Луи, за новата си тръпка г-н Пи, за страха от изоставяне, за това как е била водно конче в корема на баща си, намесва дори любимия си Фицджералд. Малката таванска стая се мести ту в Рим, ту в Париж с изглед към Сена, ту в самолет, ту в градината, където Никол и Дик от „Нежна е нощта” се влюбват под звуците на романтични мелодии, които Сузи Сю пуска от стар грамофон. Постепенно токът изгасва, ентусиазмът спихва, а лудостта и треската се усилват. Ще дойде ли Бог и ще получи ли Сузи Сю мечтания красив живот? „Представям си, че когато дойдеш тук ще е хубаво и топло. И ще свети.”
„33” е спектакъл за самотата, за аутсайдерите мечтатели, но в същото време спектакъл, който ще бъде разбран от мнозина – толкова е актуално да сме сами, затворени вкъщи, да вършим работа, която не харесваме и която ни амортизира душевно, да мечтаем за по-добър и по-красив живот и да се надяваме на подкрепа отвън. „33” е спектакъл за интимната среща с Бог, която всеки от нас има или иска да има, независимо дали Бог е Исус Христос, енергията около нас, починал роднина, желан любовник, отсъстващ приятел, или пак сме самите ние. Една жена около куп кашони, които са нейният дом, но мечтата за света навън превръща малката квартира в цялата вселена. Спектакъл за силата да поемем отговорност за собствения си талант.