IMG_7153

Вярата на Симеон Аспарухов

ВЯРА
Заради какво ли в гърдите ни все така натежава?
Когато не ключът, а ние ръждясваме зад бравата,
когато заради един трофей много други предаваме,
като отсъстваме и не окуражаваме с вяра. С Вярата.
Така натежава ни и когато болката приближава
у приближени – сочим им слънцето, а се смаляваме.
Когато нечии маниери в слепота крещят за славата
и държат да повярваме, че копривата е цвете. Лилаво.
Заради какво ли в гърдите ни все така натежава?
От огньовете, от пепелта им, но и че сме в жаравата,
и от това, че някак все напред продължаваме,
криволичейки помним едно, а друго забравяме,
че сме свидетели на амбиции, горчиво подправени,
че се преструваме, че не живеем в свойта държава,
че най-ниско падаме, когато уж се държим изправени,
че най-много залитаме, когато чертаем правата права.
Когато сме си „повярвали“ – блестим, а това заслепява
и вместо силни да сме, унищожаваме нравите си,
побягваме без да ни гонят, сами създаваме врявата.
Чия суета ни трови и не разрешава да продължаваме?
Иначе тихо е. Нищо ни няма. Живеем си и сме здрави.
Тогава защо този хаос в гърдите не спира да натежава?
Та нали всяка сутрин заради нас слънцето идва да сгрява
всяка надежда и да напомни, че не друг, а ние сме Вярата…
Симеон Аспарухов
Tags:
,
Сподели :

Подобен пост

Есента е атеист – поезия от Емилиана Стоименова

Познавах поезията на Емилиaна от един курс по творческо писане, който водих в ковидно време. Не просто я познавах, всяко ново стихотворение ми причиняваше радост, граничеща с възторг – заради оригиналния почерк, запомнящите се, направо шантави, метафори, великолепното ѝ усещане за поанта, а една идея по-късно, в процеса на работа, разкошните заглавия, които ѝ хрумваха.
Разбира се, тя не е изключение от правилото, че талантливият човек не е от най-амбициозните. Точно затова ми е толкова хубаво, че след петнайсет години от издаването на първата ѝ книга „Есента е атеист“ вече тръгва и към теб, скъпи читателю! Предстои ти да останеш насаме с това бижу, 33 стихотворения живеят между двете корици, за да ти върнат вярата в добрата съвременна българска поезия.
Камелия Кондова, редактор

Капан за сънища – поезия от Дарина Шопова и Любомир Кючуков

Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.

Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.

Любомир Терзиев, редактор

(Извън)градски човек – поезия от Радослав Христов

Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му – полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце… Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето.

Ива Спиридонова, редактор

Спасителна песен – поезия от Петя Цонева

С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат.
Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш,
че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички