Виолета Радева за книгите, които остават
Виолета Радева разказва за книгите, към които се връща през целия си живот – от Новия завет и Юнг до Хесе, Ницше, Маркес и Талев – и за четенето като път към Истината и вътрешния мир.
Виолета Радева разказва за книгите, към които се връща през целия си живот – от Новия завет и Юнг до Хесе, Ницше, Маркес и Талев – и за четенето като път към Истината и вътрешния мир.
Книгите като памет, убежище и вътрешен път. Женя Димова споделя за заглавията, които я изграждат, разтърсват и остават с нея през годините.
Кои книги остават с нас завинаги? Айча Заралиева споделя за заглавията, към които се връща, за онези, които я разтърсват, и за четенето като личен и дълбоко преживян свят.
Кои книги остават с нас завинаги? В тази среща Елена Янева говори за заглавията, които я изграждат, разтърсват и продължават да живеят в нея.
Форма на грижа е изобщо да си позволим да чувстваме болката. Понякога искаме да я заобиколим и си вярваме, че сме достатъчно рационални, да я прескочим някак. Това, че я отричаме обаче не я изпарява. Когато не ѝ дадем място, тя най-често отива някъде в тялото ни и ни го връща тъпкано.
„Времето е огледало, в което е хубаво по-често да се оглеждаме.“
Не търсим определение за любовта. Търсим нейните проявления. Защото любовта не е понятие. Тя е начин на съществуване. И има поне 14 гласа.
Първа награда в Национален конкурс за литература на Издателство „Библиотека България“ – „Вие пишете, ние четем“, 2025 Тема „Ръководство за употреба на чувствата“ Аз съм студен човек с ледена буца наместо сърце, неспособен да изпитва чувства. Истински темерут. Никого не обичам, за никого не страдам. Всички присъстващи на това събиране могат да го потвърдят. Поглеждат […]