„Хлапакът приближи, все едно ходеше в мъгла, тя протегна ръка, стори ми се, че ще го приласкае и прегърне. Тя просто му подаде ръка. Като непознати, които се виждат за първи път. Мълчаха.“ – „Портокал от мама“, Георги Христов
Може да звучи шаблонно, но винаги, поне се опитвам да вярвам, че доброто ще побеждава злото. Ако между хората не цари топлина, съпричастие и разбиране, няма смисъл от нищо. Злините на този свят са толкова много – от войните, през предателствата, завистта, злобата, до пандемията сега, и единственият лек да се избавим от тях, е нагласата колко сме кратки, временни и дошли на този свят като по заглавието в онзи знаменит роман на Перек – „Животът, начин на употреба“. Предпочитам да го „употребим“ с колкото се може повече любов.