„Докато смъртта ни събере“ на Мира Папо – Дона Куюмджиева, ревю
„Впечатляваща, най-чиста лирика в проза, която търси отговори на въпросите за човешката природа… ~ Дона Куюмджиева, преводач
„Докато смъртта ни събере“ на Мира Папо – Стоян Терзиев, ревю
„Четях книгата на Мира Папо „Докато смъртта ни събере“ и си мислех, че за автора важи онова енциклопедично понятие „писател хуманист“ без капка архаизъм в епитета. ~ Стоян Терзиев, жерналист в БНР Пловдив и поет
„САМОБИТЕН И КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ“ – Иван Д. Христов
Със специфичният си стил на разказвач Мира Папо внася своя отличителна багра в съвременната ни проза. В „Отец Константин се бори с дявола” тя щастливо намира себе си като самобитен творец на един колоритен художествен свят.
„Всяка моя книга е една малка смърт… “ – Мира Папо
Защо се насочи към магическия реализъм, какво повече и по-красиво от реалността можем да намерим там?
Там живея, там съм аз, истинска, без да се преструвам, без да отговарям на нечии очаквания… в света на магическия реализъм има много реалности и животът е по-красив, освен това има безсмъртие… срещаш хора, които отдавна ги няма. „Да се скриеш в уюта на зимата и пак да очакваш с нетърпение лудостта на лятото. Не е ли това тайната на живота“ – от сборника „Петте спирки на сърцето“.