Персонажите живеят на съседната улица и се раждаш, и умираш с всяка тяхна трансформация. Сякаш хулиш и обичаш себе си. Харесваш ги, после се влюбваш, идва и моментът, в който си готов да ги разстреляш. После пак те настъпва любовта по мазола. Те са всички ние с всички наши заглушени вопли и всички извикани противоречия, донесли други по-сложни противоречия.